Звездa
Тя бе обрулена и гладка,
там под върха, плешив почти,
далеч от хули и нападки,
в небе узряло за мечти,
протягаше снага към Бога
и плачеше след всеки дъжд.
Орел, примрял от изнемога,
скалата приюти веднъж.
Душата му непримирима,
в прегръдка каменна присви
и тя другарче да си има,
че на високото уви,
ни стръкче жилаво, ни драка,
не никне в сивата ѝ гръд,
скалата птицата дочака,
та заедно да полетят.
До днес Балканът все разказва,
на вятъра гласа подел,
скалата в топлата си пазва,
спасила стария орел.
Веднъж за тях дошла отдето,
прикрита дебнела ги смърт.
Звездa изгрялa на небето –
орелът в топла скална твърд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
