Звездa

Dec 20, 2021, 10:35 AM

Poetry » Other

817 6 10

Тя бе обрулена и гладка,
там под върха, плешив почти,
далеч от хули и нападки,
в небе узряло за мечти,
протягаше снага към Бога
и плачеше след всеки дъжд.
Орел, примрял от изнемога,
скалата приюти веднъж.
Душата му непримирима,
в прегръдка каменна присви
и тя другарче да си има,
че на високото уви, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Звездa

Want to read more?

Random works