Звезда
Когато бях на дъното, когато умирах бавно ден, подир ден.
Когато от фалшиви хора си заобиколен, всеки ден.
Когато търсиш щастието и радостта, но намираш само болка и тъга…
Тогава сякаш изгря една звезда.
Една звезда, сред хиляди звезди!
Една звезда, тъй ясно да блести!
Една звезда в очите ми гори.
Коя си ти?
Нима сред толкова звезди, ти сърцето ми плени и успя да се докоснеш до душата, която толкова силно кърви?
И погледнах те аз право в очи, погледна ме и ти - толкова малко, секунда дори, а толкова много казват тези очи…
И сякаш времето спира, сякаш земята вече не се върти… Сякаш всичко дъх притаило, чака да се погледнат тези очи…
А те така замечтани…не поглеждат в страни… И знай, че очите не лъжат и нямат край техните мечти!
А тази звезда, сред хиляди звезди…толкова ясна, толкова чиста и толкова специална, дори!
Вечно ще те запазя за себе си, в сърцето си…И нека гори…Нека да сбъдва моите несбъднати мечти….
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лозена Димитрова Всички права запазени
