AnabeII (Анахид Демирова) AnabeII (Анахид Демирова)
12 160
14.05.2025 г., 14:03

Звезда

368 1 7

Денят ми, сякаш прилеп бял

с главата все виси обратно.

Нощта свирепа е като кинжал

пронизва пак на грешно място.

Булевардите са пумпал див

размазват сивото със цветно.

Светът е най-страшно красив,

когато убиват те усетно...

... а някъде високо във небето

една ярка, мъничка звезда

блести и топли ме в сърцето,

но не мога да я стигна със ръка.

Защо сравняваме неща любими

с далечни бляскави звезди?

Красиви са, но толкова студени

и плачат все със стъклени сълзи.

 

6 юли 2016 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    И още един съвет, Ваня-не слушай никого, дори приятелки. Възможно е сред тях да има като онези при мен, които до тази минута упорито, ама упорито към обсесивно искат да ти помогнат-да приключиш с миналото, да не чакаш някого, да не му даваш надежда и най-вече да останеш спокойна, въпреки че знаят как агонизираш от нещо, с цел-да си върнат загубеното, да отмъстят или да задържат това което е на път да отвори вратата към новото. Обещават ти приказно бъдеще, сбъдване на мечти. .. и тн. които никога не идват илии... падат от 2ия етаж, малко преди обещаваната среща. Слушай само вътрешният си глас и не спирай да се надяваш! Любовта, ако е любов винаги, ама винаги, дори и късно, намира път да стигне до теб! Вярвай! Щом аз вярвам и ти няма къде да ходиш! Нали, Ванечка моя, приятелчице?
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Има и друг вид Звезди, Ванечка. Небето ми я показа, когато казах ,,Не,, на всичко студено и недостижимо. Изпрати ми Ангел, който ми показа какво е да си силен, защото си добър и обичан от добър и обичан. Вече мога да различавам студено-топло, защото... защото вече не съм жертва на зимата. Имам ръкавици, шапка, шал и топло кожухче... а отвътре ми свети и топли любов. Обичам се по най-невероятният начин, който трудно мога да ви накарам да разберете.. Обичам се, защото съм обичана и защото съм обичана, обикнах се. А любовта е в душата, душата която озарява тялото. Пожелавам ти същото... но... първо започни да казваш ,,не,, а в същото време да си готова да приемаш, да пускаш и да даваш.... на доброто-добро, на лошото-тройно по-лошо.
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    Сравняваме звезди с неща любими,
    защото са красиви и недостижими!
    Привет, Ани! Харесах1
  • AnabeII (Анахид Демирова)
    AnabeII (Анахид Демирова)
    Много избирателно си чел, Петро, ма.. много Нищо де, харесва ми оптимизмът ти.
  • PetarStoyanov (Petar stoyanov)
    PetarStoyanov (Petar stoyanov)
    Хареса ми надеждата, която е във всеки от нас '' една ярка мъничка звезда, блести и топли ме в сърцето...''

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0