Звезда
Денят ми, сякаш прилеп бял
с главата все виси обратно.
Нощта свирепа е като кинжал
пронизва пак на грешно място.
Булевардите са пумпал див
размазват сивото със цветно.
Светът е най-страшно красив,
когато убиват те усетно...
... а някъде високо във небето
една ярка, мъничка звезда
блести и топли ме в сърцето,
но не мога да я стигна със ръка.
Защо сравняваме неща любими
с далечни бляскави звезди?
Красиви са, но толкова студени
и плачат все със стъклени сълзи.
6 юли 2016
© Анахид Демирова All rights reserved.
сбъдване на мечти.