Звезда на любовта
Звезда на любовта
Духни, вятърко, духни, повей,
една отронена сълза отвей.
Да полети с тебе във нощта,
към небето и безкрайността.
Гореща мъничка сълзица,
отронила се в безизходица.
Събрала и солта, и сладостта,
от гордостта на младостта.
Духни, вятърко, сълзата отведи,
по звезден път в небето поведи.
Тя там звездичка ще остане,
най-ярката звезда ще стане.
Звездичката на Любовта...
понесла името на вечността.
Събира всички влюбени сърца,
огрява ярко пътя им в нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Тодорова Всички права запазени
