Звезда на любовта

31.08.2012 г., 12:34 ч.

Поезия » Любовна

577 0 1

Звезда на любовта

Духни, вятърко, духни, повей,

една отронена сълза отвей.

Да полети с тебе във нощта,

към небето и безкрайността.

Гореща мъничка сълзица,

отронила се в безизходица.

Събрала и солта, и сладостта,

от гордостта на младостта.

Духни, вятърко, сълзата отведи,

по звезден път в небето поведи.

Тя там звездичка ще остане,

най-ярката звезда ще стане.

Звездичката на Любовта...

понесла името на вечността.

Събира всички влюбени сърца,

огрява ярко пътя им в нощта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-09-01T18:23:40+03:00

Наистина е простичко и мило! Всяка любов заслужава място на небосвода! а и за любовта везни няма - всяка любов е най-голямата, неповторима! А в стиха се чувства фолклорно влияние! Поздравления!