Мисълта се издига при някои до небето, при други до около предела им. А загледаните отвъд видимото улавят трепетите на великото съзнание и стават съпричастни с него, като добавят частици от себе си, за да му придадат определеност. И когато малката зарядна частица свети влюбена, великият промисъл затрептява, за да резонира с нея зареждайки останалите частици с това благо - Любовта!!!
А ти създаваш.. и можеш, защото:
През хиляди запалени слънца те срещнах,
изправи се пред мене силен, умен и велик,
видях една звезда над мен изгряла за утеха,
която като пътеводна светлина блести!
Лицето ти за миг огря небесната постеля,
усетих топъл бриз от всички дълбини
и звезден прах поръси нашата вселена
с любовен еликсир, разкри безкрайни красоти!
Живота ми започна да прелива от наслада,
потопена сред извора - на твоите очи, ...