25.12.2016 г., 21:14

Звезда над Витлеем

779 1 7

Една Звезда над Витлеем

и толкова надежди.

Едно дете, призвано

да промени Света.

Пророците мълвяха:"Идва Той"

във тайни срещи.

Йоан покръстваше неверници

в йорданската река.

 

В онази нощ

роди се Опрощение –

Синът, изпратен

да изкупи греховете.

Хората, вторачени в небето,

виждаха Знамение.

Цар Ирод тръпнеше,

обзет от страховете.

 

Изминал своят земен път,

Синът отиде на небето.

Остави Вярата, Надеждата

и Любовта.

Коледната нощ – една искра

на всекиго в сърцето,

милосърдие в душите.

Радостта вместо скръбта.

 

Декември, 2016г.

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Радостта вместо скръбта"
    Гавраил, стихотворението ти е поднесено по един много специален начин, така, че не просто да се усети духът на Коледа, а да се усети същността! С раждането на Спасителят започва и едно ново начало! Благодаря ти! Честито рождество!
  • Еси,Таня,Силвия,Владимир,Ангел благодаря ви за хубавите думи и ви желая една красива Нова Година!
  • Хубав стих!!!Честита коледа и весело пострещане на това година!
  • Честита Коледа, Гавраил!
  • Топло и в духа на празника,хареса ми!:
    "Коледната нощ – една искра
    на всекиго в сърцето,
    милосърдие в душите.
    Радостта вместо скръбта."

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...