gamarima (Маргарита Петрова)
123 337
23.05.2020 г., 23:57 ч.

Звезда от корени 

  Поезия » Философска
1105 0 6

       Пречупен ствол над пропастта виси...

       О,колко ярко отстояние

       от всички висоти или вини,

       от прах,падения,сияние!

 

       Отчаян пукот,шепот на листа

       и птичи писък - за гнездата им!

       Какво от миналото да спася?

       Какво от бъдещето трогва ме?

 

       Аз,Коренът,държа сега мига,

       след който няма да съм същия...

       Дали след птиците да полетя,

       да стана мост,спасител в къщите?

 

       У мене има много топлина...

       И светлината на живота ми

       не е в далечен трепет на звезда,

       а в камъка - разцепен грохотно!

 

       Ще се раздам,умирайки,до край:

       Над бездната - проводил Времето!

       Над огъня - до звезден прах искрящ!

       За полет - връх,догонил,шеметен!

 

       Пак ще се върна - сред скали и пръст.

       Живота - с хилядите бързеи,

       не може да попречи тук да съм -

       Звезда от корени нескършени!

       

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. »

13 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??