Пречупен ствол над пропастта виси...
О,колко ярко отстояние
от всички висоти или вини,
от прах,падения,сияние!
Отчаян пукот,шепот на листа
и птичи писък - за гнездата им!
Какво от миналото да спася?
Какво от бъдещето трогва ме?
Аз,Коренът,държа сега мига,
след който няма да съм същия...
Дали след птиците да полетя,
да стана мост,спасител в къщите? ...