Звезда от корени
Пречупен ствол над пропастта виси...
О,колко ярко отстояние
от всички висоти или вини,
от прах,падения,сияние!
Отчаян пукот,шепот на листа
и птичи писък - за гнездата им!
Какво от миналото да спася?
Какво от бъдещето трогва ме?
Аз,Коренът,държа сега мига,
след който няма да съм същия...
Дали след птиците да полетя,
да стана мост,спасител в къщите?
У мене има много топлина...
И светлината на живота ми
не е в далечен трепет на звезда,
а в камъка - разцепен грохотно!
Ще се раздам,умирайки,до край:
Над бездната - проводил Времето!
Над огъня - до звезден прах искрящ!
За полет - връх,догонил,шеметен!
Пак ще се върна - сред скали и пръст.
Живота - с хилядите бързеи,
не може да попречи тук да съм -
Звезда от корени нескършени!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
The work is a contestant:
