Звезда в душата
Звезда в душата.
Не зная как
роди се.
Но изгрева ѝ пръв видях.
Неочаквано в зората ѝ
събудих се
и песента ѝ тиха чух.
И пях –
намериха ме думите сами.
Докоснаха ме
като приятел мил,
и като никога преди
забравих се
и пях.
И гледах как
един от друг
се раждаха
те, цветовете ѝ.
Сякаш не звезда,
а аз изгрях.
В човека имало вселени –
една във друга сляха се.
И се роди звезда
в душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
