Звезден букет
Звезден букет
Ако можех звездите да сбирам,
бих направил огромен букет.
Бих вървял, бих летял - без да спирам,
изкрещял бих, че той е за теб!
Ала тихо, на пръсти ще вляза,
тази нощ, преизпълнен с мечти,
че не е за кристалната ваза,
а е само за твойте коси
и за чиста, невинна постеля,
във която до теб ще лежа
и в която - до късно в неделя,
твойте длани с любов ще държа.
А когато от утро обляна,
озлобена си тръгне нощта,
на букета звезди завидяла,
неразбрана от нас... от деня,
на горещото слънце - лъчите
ще постеля в пътека една,
за да минеш по нея с мечтите,
дето в тебе посях с любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
