2.11.2019 г., 7:53

Звезден екстаз

906 2 8

Със тебе спим, но всъщност пак се любим,

неспирни, неуморни...

Намираме се без да се загубим,

как обичам твоите прекрасни форми...

 

Преливаме в космически екстаз,

през нас минават хиляди комети

и пеят ни звезди с небесен глас,

със римите на вечните поети.

 

Така красиво е, но вече искам да се будя,

защото знам, че ти си тук, до мен,

и в реалността отново с теб ще бъда

за да се слеем в миг най-съвършен.

 

15.01.2015

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...