Със тебе спим, но всъщност пак се любим,
неспирни, неуморни...
Намираме се без да се загубим,
как обичам твоите прекрасни форми...
Преливаме в космически екстаз,
през нас минават хиляди комети
и пеят ни звезди с небесен глас,
със римите на вечните поети.
Така красиво е, но вече искам да се будя,
защото знам, че ти си тук, до мен,
и в реалността отново с теб ще бъда
за да се слеем в миг най-съвършен.
15.01.2015
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
