19.06.2014 г., 23:03

Звезден рой

965 0 1

Щастливи бяха дните мои,
щастлив бях с тебе аз.
Но сега щастието свое
погубвам всеки изминал час.

Ти беше светлина, надежда,
вяра, сбъднат блян.
Ти беше тази, която подрежда
моя мир от теб съзидан.

 Ти беше въздух, чрез който дишам,
та с тебе и чрез теб живях,
но от теб веч не мога да вдишам,
 огън бях, но угаснах - изтлях.

Ти беше мой пътеводител,
най-ярка бе сред звезден рой.
Ти беше мой дарител
на хармония и на покой.

Сега сред звезден рой се скитам,
сърцето ми неспокойно пулсира.
От мъка по теб е то убито,
веч само тегоби в себе си сбира.

Че светлина и вяра то изгуби
и в мрачни бездни се то погуби.
Сега смъртта му път чертае,
към нейния мир да го приласкае.

Че моят мир е веч разрушен,
той е само напразен спомен.
От тебе той бе вдъхновен,
отиде си ти, от него ни помен.

Аз нямам вече въздух в гърдите,
сред звезден рой те загубих.
Веч не си най-ярка сред звездите,
ти изтля и аз се погубих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Начев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много интересно, написано с много красиви метафори и думи и е пълно с тъга!!Пожелавам ти пак да намериш мира и спокойствието!!Стихотворението ти много ми хареса!!Поздравления!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...