29.09.2022 г., 8:47

Звезди

711 1 6

                   Звезди

 

 

 

Те звездите ни пазят мечтите,

и осветяват ни пътя в ноща.

Там са на нашите близки душите

и отправяме поглед с надежда и тъга.

 

Те пазят ни и спомена за любовта,

когато държахме се ръка за ръка.

А после настъпи за жалост голяма тъга,

а те звездите запазиха най-хубавото радостта.

 

Те високо са и оттам ни изпращат светлина,

в непрогледната нощ изпращат надежда една.

Очертават ни пътя те и сребърната луна,

и ние вървим по своя път в живота с вяра.

 

И аз отправям поглед към тях с молба,

да сбъднат отново една моя искрена мечта.

Да бъдем заедно отново както някога,

аз и моите деца, моля се горещо сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....