29.09.2022 г., 8:47

Звезди

716 1 6

                   Звезди

 

 

 

Те звездите ни пазят мечтите,

и осветяват ни пътя в ноща.

Там са на нашите близки душите

и отправяме поглед с надежда и тъга.

 

Те пазят ни и спомена за любовта,

когато държахме се ръка за ръка.

А после настъпи за жалост голяма тъга,

а те звездите запазиха най-хубавото радостта.

 

Те високо са и оттам ни изпращат светлина,

в непрогледната нощ изпращат надежда една.

Очертават ни пътя те и сребърната луна,

и ние вървим по своя път в живота с вяра.

 

И аз отправям поглед към тях с молба,

да сбъднат отново една моя искрена мечта.

Да бъдем заедно отново както някога,

аз и моите деца, моля се горещо сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...