Те звездите ни пазят мечтите,
и осветяват ни пътя в ноща.
Там са на нашите близки душите
и отправяме поглед с надежда и тъга.
Те пазят ни и спомена за любовта,
когато държахме се ръка за ръка.
А после настъпи за жалост голяма тъга,
а те звездите запазиха най-хубавото радостта.
Те високо са и оттам ни изпращат светлина,
в непрогледната нощ изпращат надежда една.
Очертават ни пътя те и сребърната луна,
и ние вървим по своя път в живота с вяра.
И аз отправям поглед към тях с молба,
да сбъднат отново една моя искрена мечта.
Да бъдем заедно отново както някога,
аз и моите деца, моля се горещо сега!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados