29 сент. 2022 г., 08:47

Звезди

713 1 6

                   Звезди

 

 

 

Те звездите ни пазят мечтите,

и осветяват ни пътя в ноща.

Там са на нашите близки душите

и отправяме поглед с надежда и тъга.

 

Те пазят ни и спомена за любовта,

когато държахме се ръка за ръка.

А после настъпи за жалост голяма тъга,

а те звездите запазиха най-хубавото радостта.

 

Те високо са и оттам ни изпращат светлина,

в непрогледната нощ изпращат надежда една.

Очертават ни пътя те и сребърната луна,

и ние вървим по своя път в живота с вяра.

 

И аз отправям поглед към тях с молба,

да сбъднат отново една моя искрена мечта.

Да бъдем заедно отново както някога,

аз и моите деца, моля се горещо сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...