Звезди броих, занизах спомени
Звезди броих, занизах спомени
по тънката завеса на нощта.
В сърцето сребърна иглица
извеза болка и тъга...
Прехвърлих чувства окосени
по хребета на бялата луна,
а мислите ми неизречени
на вятъра рисуваха платна.
Пак корабът на моите мечти
ще плува във реки от обич,
вълните в трепетни гърди
ще дирят брод и песен.
Но вече няма да си ти
листото в златната ми есен.
Там друга птица ще се рее,
но с нея няма да запея песен.
по тънката завеса на нощта.
В сърцето сребърна иглица
извеза болка и тъга...
Прехвърлих чувства окосени
по хребета на бялата луна,
а мислите ми неизречени
на вятъра рисуваха платна.
Пак корабът на моите мечти
ще плува във реки от обич,
вълните в трепетни гърди
ще дирят брод и песен.
Но вече няма да си ти
листото в златната ми есен.
Там друга птица ще се рее,
но с нея няма да запея песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
