1.11.2024 г., 11:49

Звезди над морето

573 1 0

Колко ценно е да съзерцаваш

там - в две кехлибарени очи,

светове, може би създадени

още отдавна, още отпреди.

А тогава ти дали ще видиш

небето, моретата, океанът

които съм събрала във очите,

гледащи към едно богатство?

Тебе гледам, ако се чудиш.

И с усмивка на лице прошепвам,

че в очите ти мога да се губя

и че в тях искам да изчезна.

Без тези две слънца не мога.

И сега любовна тайна ще издам -

Ако мойте очи са небосвода,

значи твойте са звездите там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангела Топалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...