Звезди в очите
Звезди в очите
Нощта захлупва с шепи
полята равни край Марица,
на юг - тъмнее призрачно Родопа,
на север - Стара планина.
А в скута им, като източна принцеса,
потъва във тъма - Тракийска низина.
Лежа по гръб на дъхава поляна,
омаян от мириса на зряло лято.
Вечерни звуци сменят
неусетно дневното стакато.
С дъх горещ полъхва вятърът едва.
Тихо пърха закъсняло ято.
Въздухът все повече и повече тежи
от призива на щурците полудели.
Още миг – и тишината се взривява
от напева на вече строен хор.
Луната – бледа хубавица, пристъпя плахо
под блясъка на звездния простор,
танцува тя за влюбените музиканти
в театъра със летния декор.
Далечни галактики ми пращат поздрав,
милиард години стар.
Звездите наедряват... спускат се в реката.
Сáмо лятото дарява ни цялата Вселена.
Запленена от мирис, светлина и звук,
душата ми в далечна орбита отлита.
А аз превръщам се във стрък зелен.
Това направи с мен
стихът на поета, беден и злочест.
Върна моя спомен -
затиснат под пластове от сиви листопади.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
