Звездичка
Звездичка
на моя свекър
Тревясъл е гробът пред мене
и хлътнал. Уж вчера заминах,
а в гърлото днес са се спрели
тринадесет дълги години.
Ох, как да ги, татко, преглътна?
Да беше прескочил таз яма,
допуснал ли би да съм пътник–
сама по земята голяма,
оставила дом и дечица,
с пет гроша надежда в кесия,
по чужди земи да се скитам
и чужди дворове да мия?
Нали всяко зло за добро е,
бе цял благослов, че заминах,
но бих дала цялото свое
добро в тази жежка чужбина
да видя как палиш цигара,
не горе-звездичка в небето,
а с твоя съсед, край дувара
и с внуците, сврени в ръцете ти,
а борът ни, който изсъхна,
да бъде жив, здрав– като всички...
..............................................
Сполай ти за срещата късна!
Пази ни от Горе, звездичке!
© Петя Божилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Пази ни от Горе, звездичке!"
-
силно...
-
Пете!...
-
Тежки редове!
-
Благодаря ви, приятели!
Знаех си, че ще ме разберете. Има такива мигове, всяка сълза е буква.
Бъдете живи и здрави и вие, и децата ви.На починалите родители светла им памет.
Тук е мястото да сложа и стиха, посбветен на моята свекърва, макар, че съм го качила в сайта преди три години. Един до друг лежат, нека и стиховете са заедно.
На моята свекърва
Твоя кръст днес целувам и сядам до него.
Закъснях. За смъртта ти от други научих.
Сигурно тъй реши, че не ми е потребно
и не ми прати вест. Ни по син, ни по внуче.
Или просто си искала аз да запомня
не старица покорна, съвсем ослепяла,
а онази жена– силна, пъргава, волна,
дето цяла нощ плака при нашта раздяла.
Помня утрото, майко. С очите подути,
с двата сака багаж и с компас-черна нужда.
Ти-до мен, но далечна. Запази син, внуци,
мен прежали...Е, син-пелин, но снаха-чужда.
Не се сърдя. Не съдя. И няма в мен злоба.
Майка съм. Имам син. Теб добре те разбирам,
но синчето ти-не!!! Татко му ревна в гроба
мен да върне, а той просто...пи чаша бира
и на третия месец до друга бе весел.
Две по десет години за ден изгоряха-
дом, семейство, родина...Е, тук турих пепел,
а самотните нощи праха разпиляха.
Много път извървях. Много време измина.
Тук, на фронта, врагът ме спаси от погрома.
Жив дере, но лекува животът в чужбина
и изпира с белина най-черния спомен.
Ти не сдаде тила. Не предаде децата.
Слава Богу (и теб!), те пораснаха здрави.
Тази среща на свещи с букет е цената.
Твоят път свърши тук. Моят там продължава.
Kръстa днес ти целувам и тръгвам обратно
с кръст в сърцето, където не беше ти първа,
но, макар, че синът ти е бивш безвъзвратно,
си оставаш завинаги Мойта свекърва! -
Искрено и чисто!
-
Разтърсваща душата изповед!
Споделям! -
Споделям и тук...
-
Осезаема болка във всеки стих!
-
Цялата гама на болката ти - чух я!
-
Дълбоко докосващо стихо!Поздравление, Петя!
Харесах и го оценявам!Поздрав от мен! -
До болка човешко и разтърсващо...
-
Много силна изповед.Поздрав !
-
Mного,много...
Браво! -
Орисия българска...
-
Прекрасно стихотворение!
-
Горчивите истини късни
понякога скитат в съня ни,
понякога в спомен възкръсват
или пък във стих се превръщат...
Стегна ме за гърлото и мен... -
Благодаря ти, Пети!
-
Сполай ти за срещата късна!
Пази ни от Горе, звездичке!
Сполай!
Пети*
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
