Звездите, помниш ли?
Звездите, помниш ли?
Звездите, помниш ли?...
Как ги гледахме с теб...
как заливаше ме ти с целувки
в онзи лунен мрак.
Тъй красиви бяха тези дни,
в които не можехме един без друг,
дни далечни бяха те...
Сега обляна в самота стоя,
като птица без крила,
обикалям и те търся пак,
но уви, разбрах,
че от клюки и лъжи
на приятели "добри",
изгубих частица от себе си...
Сега стоя сама,
в тази лунна нощ,
поглеждам към звездите
и споменът за теб се появява,
с надежда притварям очи
и си спомям отминалите дни,
в които гледахме Звездите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вени Радоилова Всички права запазени
Кажи му го тогава ! 
