Дар от Бога нечуван -
идваш в тихата нощ.
Ти си моето чудо -
песен, сила, любов.
Със очи ме усмихваш
и ме кичиш със звън.
С гореща длан ме докосваш
и ми спираш дъха.
Твоят огън връхлита
с устрем мойто сърце.
И през бездна от ласки,
откровено тебе зова.
Посрещам всяка стихия,
вселила се в мойта душа.
Нека бие сърцето ми лудо,
нека бавна бъде нощта.
Птица в облак рисува
този луднал копнеж,
а звездите ревнуват
моя недогарящ пламтеж.
© Здравка Бонева Всички права запазени