4.01.2009 г., 10:05

Звездите ревнуват

727 0 8
 

Дар от Бога нечуван -

идваш в тихата нощ.

Ти си моето чудо -

песен, сила, любов.

 

Със очи ме усмихваш

и ме кичиш със звън.

С гореща длан ме докосваш

и ми спираш дъха.

 

Твоят огън връхлита

с устрем мойто сърце.

И през бездна от ласки,

откровено тебе зова.

 

Посрещам всяка стихия,

вселила се в мойта душа.

Нека бие сърцето ми лудо,

нека бавна бъде нощта.

 

Птица в облак рисува

този луднал копнеж,

а звездите ревнуват

моя недогарящ пламтеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....