Звездна илюзия...
Звездна илюзия...*
Звездите са ни нежната илюзия
и гледаме ги с вяра, мълчешком
понеже се надяваме, че в другия
живот ще бъдат вечния ни дом...
Щом влюбени вървят към хоризонта
и води ги една звезда в нощта,
макар да е илюзия огромна
те вярват в нея, както в любовта...
Не сме забравили до днес следите:
и по които като звезден прах
Животът тук дошъл е от звездите,
и ще се върне някога при тях.
Моряк самотен нейде сред морето
надява се Полярната звезда
със ярката си светлина в небето
да го спаси изпадне ли в беда...
И по звездите често си гадаем
капризите на нашата съдба,
макар отдавна краят ѝ да знаем
със всяка падаща над нас звезда...
... но помня как веднъж във нощ вълшебна
с едно момиче под едни звезди
не смеех в деколтето да погледна
овалите на нейните гърди,
а в този миг една звезда проблясна
изгаряйки във прелестна следа
и пожелах си през любов прекрасна
момичето със страст да преведá...
Във летни нóщи, някога когато
звездите падат просто като дъжд,
си мисля, че щастливи по Земята
са всички влюбени нашир и длъж...
... Сега обаче за звездите знаем,
че също нямат във Безкрая шанс
и само Светлината им, след Края –
Вселената пресякла, стига нас...
... И цялата ни вяра във звездите
Илюзия голяма е била:
– с фантазиите, страстите, мечтите
към цяла Вечност мъртви светила!...
...Една лятна нощ
*много от звездите, които гледаме на небето
вероятно са мъртви от милиарди години и
само светлината им, която са излъчили, достига
до нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
