Прозорецът отворен е отново.
Звездите влизат тихичко в моя дом.
Притварям си очите и готово -
ще ми нашепне приказка с нежен тон.
Голяма съм, но чакам със децата
вълшебна фея при мен да долети.
Да приседне лекичко до леглата,
омагьосана в съня да ме държи.
Принцеса късно е, да се събудя.
От принц целувка не чакам у дома.
Но цветето на Ида аз да бъда,
с танц среднощен да посрещам сутринта.
Да блика музиката под небето
с фееричен цвят от всичките цветя.
Да пърхат пеперуди край лицето
и аз в танц среднощен да се пренеса.
А сутрин освежена от росата
да се събудя с живец за нов живот.
С чистотата в сърцето на децата
да търся път напред - по- прав и широк.
© Кремена Арменчева Всички права запазени