ninasar (Nina Sarieva)
244 1985
30.06.2022 г., 17:48 ч.  

Звездна трева 

  Поезия » Друга
264 2 10

Аз съм звездна трева и раста по високите чуки,

вятър - скитник брадат, обикаля край мен и свирука.

Сред небесни поля се родих – златокоса девица,

тайно денем си търся жених, скрита в сянка на птица.

Вечер късно, когато земята притихне сънливо,

в малък съд от лунното злато за отвара наливам,

слагам въглен горещ, лудо биле и звездна магия

и горя като свещ, свойта земна любов да открия.

Но луната угади, в тъмница дълбока осъмнах,

три големи прегради заби на пътеката стръмна.

И не помня кога, нито как, нито кой ме отключи,

но от гъстия мрак ме спаси лай сподавен на куче.

А до него стоеше момче и ме гледаше косо,

по пътека незнайна пое, без излишни въпроси.

Изкачихме върха на една планина – до небето

чак тогава разбрах, бях осъдена вечно да гледам

отвисоко света, в който исках с любов да живея,

станах звездна трева и по диви чукари вирея.

Нависоко, сама, все се моля в жена да възкръсна.

Ти тогава ела! Ще те чакам, дори да е късно!

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Вики!
  • Чудесно!
  • Пепи, Милена, благодаря от сърце!
    Синьо цвете, благодаря, ще се постарая!
  • Красива любовна поезия като водопад от сърдечни пръски
  • Хубаво е наистина!
    Само в един стих си излязла от ритъм: "от лунното злато вълшебно чашка малка наливам", а съм убедена, че можеш да го пипнеш, защото си ритмичен автор.
    Поздрави, Нина!
  • Приказка!
  • Лято е, звездите светят ярко и така...🙂Зарадва ме с посещението си, Жабок, благодаря ти!
  • Нина, стихът ти е чудесен. Истинска поема за звездната жена.
  • Благодаря, Мини, желая ти хубава вечер!
  • Нина, прекрасно е, изпълнено с чувства и емоция.
    Има надежда. Поздравявам те!
Предложения
: ??:??