Звездна трева
Аз съм звездна трева и раста по високите чуки,
вятър - скитник брадат, обикаля край мен и свирука.
Сред небесни поля се родих – златокоса девица,
тайно денем си търся жених, скрита в сянка на птица.
Вечер късно, когато земята притихне сънливо,
в малък съд от лунното злато за отвара наливам,
слагам въглен горещ, лудо биле и звездна магия
и горя като свещ, свойта земна любов да открия.
Но луната угади, в тъмница дълбока осъмнах,
три големи прегради заби на пътеката стръмна.
И не помня кога, нито как, нито кой ме отключи,
но от гъстия мрак ме спаси лай сподавен на куче.
А до него стоеше момче и ме гледаше косо,
по пътека незнайна пое, без излишни въпроси.
Изкачихме върха на една планина – до небето
чак тогава разбрах, бях осъдена вечно да гледам
отвисоко света, в който исках с любов да живея,
станах звездна трева и по диви чукари вирея.
Нависоко, сама, все се моля в жена да възкръсна.
Ти тогава ела! Ще те чакам, дори да е късно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
