Звездна вечер в Южните ширини́

Духнал толкова отдавна

трябва вятърът да спре –

с дъх солен преминал бавно

над вечерното море...

Ще се завърти Земята

по небесния си път –

две звезди във Необята

в две следи ще изгорят...

Те ще очертаят в мрака

пътят ми през Вечността,

там където ме очаква

Чудото на Любовта...

Аз не зная как изглежда,

колко хубава е тя,

но тая́ една надежда –

да я срещна през нощта...

... Може в образ на момиче

по пенливите вълни,

тя към мен сега да тича

с развълнувани гърди...

И́ли пък жена в изящна

възраст на красива страст

и с която най-прекрасна

нощ делил съм вече аз...

... Гледам в у́нес хоризонта

и граничната черта –

гледам, мисля и си спомням

друга вечер и мечта!...

– Беше някъде далече

(днес забравил съм почти!),

но в една подобна вечер –

пак изгаряха звезди...

Беше във едни далечни

екзотични ширини́...

Океанът с дъх на вечност

блъскаше в брега вълни...

И една звезда във мрака

слязла с огнена следа

ме поведе в транс нататък –

в лоното на любовта...

... Беше във един далечен

южен и чаровен бряг –

бях от Любовта отвлечен

под щастлив небесен знак...

А нощта като фантазия,

като сбъднати мечти –

в себе си Страстта опазила

във разкош ме потопи...

... Днес ме обладава не́га

с мисълта за тези дни

във тропическата жега

на онези ширини́...

Времето над мен разпръсва

на забравата праха́,

но във паметта възкръсва –

вече опростен греха.

*     *     *     *     *    *

... и ако в Живота нещо

има повече от блян,

то е именно, че грешно

не останах вечно там...

16.03.2021.

Едно време в южните ширини́