Mar 17, 2021, 9:03 AM

Звездна вечер...

381 0 0

 

Звездна вечер в Южните ширини́

 

Духнал толкова отдавна

трябва вятърът да спре –

с дъх солен преминал бавно

над вечерното море...

 

Ще се завърти Земята

по небесния си път –

две звезди във Необята

в две следи ще изгорят...

 

Те ще очертаят в мрака

пътят ми през Вечността,

там където ме очаква

Чудото на Любовта...

 

Аз не зная как изглежда,

колко хубава е тя,

но тая́ една надежда –

да я срещна през нощта...

 

... Може в образ на момиче

по пенливите вълни,

тя към мен сега да тича

с развълнувани гърди...

 

И́ли пък жена в изящна

възраст на красива страст

и с която най-прекрасна

нощ делил съм вече аз...

 

... Гледам в у́нес хоризонта

и граничната черта –

гледам, мисля и си спомням

друга вечер и мечта!...

 

– Беше някъде далече

(днес забравил съм почти!),

но в една подобна вечер –

пак изгаряха звезди...

 

Беше във едни далечни

екзотични ширини́...

Океанът с дъх на вечност

блъскаше в брега вълни...

 

И една звезда във мрака

слязла с огнена следа

ме поведе в транс нататък –

в лоното на любовта...

 

... Беше във един далечен

южен и чаровен бряг –

бях от Любовта отвлечен

под щастлив небесен знак...

 

А нощта като фантазия,

като сбъднати мечти –

в себе си Страстта опазила

във разкош ме потопи...

 

... Днес ме обладава не́га

с мисълта за тези дни

във тропическата жега

на онези ширини́...

 

Времето над мен разпръсва

на забравата праха́,

но във паметта възкръсва –

вече опростен греха.

 

*     *     *     *     *    *

... и ако в Живота нещо

има повече от блян,

то е именно, че грешно

не останах вечно там...

 

16.03.2021.

Едно време в южните ширини́

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...