4.07.2008 г., 18:17

Звук от тишина

738 0 17
Всекидневен реален спектакъл сме
от уловени нереални чувства -
виртуозен предсказуем мечтател,
в рисунък нежен заедно препускаме.
Как искам  да съм "чудотворна икона",
да дарявам с обич дори непознатия,
да отправям разбираеми послания,
да творя тихо и стигам до тишината.
Да прогоня заедно с теб,  мрака и скуката,
литнали без посоки сте, диви душите ни
и оттласнали се от лъскавото и кухото,
самотен влак ли сте, реещ се пушечно?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...