Звяр
козина - защита силна,
зъбите използвани за мъст
злобно блеснали във тъмнината мирна.
Тяло силно, гъвкаво, с отскок
смърт донася всеки път,
а лъчи - червен поток
от очите почват своя път.
Природата те е създала
живот без жалост да отнемаш,
но чувствата ти е украла....
За това ли моите на заем вземаш?
Как се чувстваш щом погледнеш
страх във моите очи
и поискаш да отнемеш
живеца дето в мен трепти?
Не те ли жегва нещо във сърцето,
не ти ли става жал за мен
и мъката що бегне по лицето
не те ли мъчи всеки ден?
Човешко нещо няма ли във теб,
не можеш ли да ме подминеш бавно
и да пропуснем строгия кошмарен ред -
да поставим жертва и ловец наравно....
Вой разнесе се във мрака,
стон и тишина се възцари,
Някъде далеч блестяха
от смъртта ми кървави следи........
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Ангелова Всички права запазени
