14.03.2005 г., 10:48

Звяр

2.5K 0 4
Гъста и вмирисана на злост
козина - защита силна,
зъбите използвани за мъст
злобно блеснали във тъмнината мирна.

Тяло силно, гъвкаво, с отскок
смърт донася всеки път,
а лъчи - червен поток
от очите почват своя път.

Природата те е създала
живот без жалост да отнемаш,
но чувствата ти е украла....
За това ли моите на заем вземаш?

Как се чувстваш щом погледнеш
страх във моите очи
и поискаш да отнемеш
живеца дето в мен трепти?

Не те ли жегва нещо във сърцето,
не ти ли става жал за мен
и мъката що бегне по лицето
не те ли мъчи всеки ден?

Човешко нещо няма ли във теб,
не можеш ли да ме подминеш бавно
и да пропуснем строгия кошмарен ред -
да поставим жертва и ловец наравно....

Вой разнесе се във мрака,
стон и тишина се възцари,
Някъде далеч блестяха
от смъртта ми кървави следи........

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...