lollita (Яна Ангелова)
52 118
Mar 14, 2005, 10:48 AM

Звяр 

  Poetry
2077 0 4
Гъста и вмирисана на злост
козина - защита силна,
зъбите използвани за мъст
злобно блеснали във тъмнината мирна.

Тяло силно, гъвкаво, с отскок
смърт донася всеки път,
а лъчи - червен поток
от очите почват своя път.

Природата те е създала
живот без жалост да отнемаш,
но чувствата ти е украла....
За това ли моите на заем вземаш?

Как се чувстваш щом погледнеш
страх във моите очи
и поискаш да отнемеш
живеца дето в мен трепти?

Не те ли жегва нещо във сърцето,
не ти ли става жал за мен
и мъката що бегне по лицето
не те ли мъчи всеки ден?

Човешко нещо няма ли във теб,
не можеш ли да ме подминеш бавно
и да пропуснем строгия кошмарен ред -
да поставим жертва и ловец наравно....

Вой разнесе се във мрака,
стон и тишина се възцари,
Някъде далеч блестяха
от смъртта ми кървави следи........

© Яна Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??