Mar 14, 2005, 10:48 AM

Звяр

  Poetry
2.5K 0 4
Гъста и вмирисана на злост
козина - защита силна,
зъбите използвани за мъст
злобно блеснали във тъмнината мирна.

Тяло силно, гъвкаво, с отскок
смърт донася всеки път,
а лъчи - червен поток
от очите почват своя път.

Природата те е създала
живот без жалост да отнемаш,
но чувствата ти е украла....
За това ли моите на заем вземаш?

Как се чувстваш щом погледнеш
страх във моите очи
и поискаш да отнемеш
живеца дето в мен трепти?

Не те ли жегва нещо във сърцето,
не ти ли става жал за мен
и мъката що бегне по лицето
не те ли мъчи всеки ден?

Човешко нещо няма ли във теб,
не можеш ли да ме подминеш бавно
и да пропуснем строгия кошмарен ред -
да поставим жертва и ловец наравно....

Вой разнесе се във мрака,
стон и тишина се възцари,
Някъде далеч блестяха
от смъртта ми кървави следи........

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...