10.01.2017 г., 21:52

Звярът в мен

925 0 0

Животът бавно превръща ни във звяр.
Заключен в теб набира сила.
Нощем шепне в ушите ти,
денем завзема сърцето.
Внедрява се в ума ти.
Като болест постепенно
обхваща всичко в теб.
Сякаш на лента преобръща се всичко
и не спира... и не си тръгва...
Докато бавно и славно заключва те далеч,
в стая вътре в теб, на тъмно под скрит ключ.
Държи те далеч от всичко, което обичаш,
което си постигнал и за което си се борил.
Сякаш с лека ръка, хванала чук,
разбива твоя живот
пред очите ти, като през монитор.
Безсилен, плачещ, крещящ,
наблюдаваш падението свое,
докато отнеме и последното обичано.
Освобождава те и си отива...
(Оставя те) със сълзи на очи и разбито сърце.
Искаш да достигнеш звездите.
В опит да гониш съдбата,
следван от кураж да сбъднеш мечти,
луташ се в тъмното,
докато неусетно се внедрява в теб.

 

Виктор Димитров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сейтън Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...