ЗВЪН
Звън, звън, звън...
Безспирно чукаш по сърцето ми!
Не усещаш ли железния му сън?
Не чуваш ли, метал звъни!
Ела, послушай! Ала тихо...
Внимавай да не го пробудиш ти!
И сега от теб е тъй далеко,
а събуди ли се, самолет е то,
завинаги ще отлети...
2003г.
© Елица Василева Всички права запазени