Пейзажна

5,1 резултата

Есенна антигравитация

Дъжда плисна, та удави.
Дръпна завеса небето.
Жълтолистно ни остави,
покривало над сърцето.
В дълбока локва капка, ...
173

Есен

Спи гората в долината,
окапват жълти листата
и раздиплят съня-воал.
Слънцето бавно гасне,
сянката зловеща расте — ...
194

Октомври

Оловно е, сивее, миришещо на дим,
небето на Октомври- чудак непредвидим.
Отронва се протяжно, далечен тътнещ зов,
в пръстта, пропита с влага- последният покров.
По устните се стича дъждът като обет, ...
159

Звездно кърмаче

ЗВЕЗДНО КЪРМАЧЕ
Чаровник е Август! Очите на изгрева светят
с цвета на узрели смокини и медни лъчи,
а слънцето сутрин бродира замах по крилете
на новите, пърхащи с вяра и смелост мечти. ...
280 3 11

Елегия

Зората кървава облива
издигнат от мъглите свод,
отеква ехо колебливо
и сторва сред гората брод.
Брилянти капки се отронват ...
161 1

Тъжнопад

Венчана за плача на небесата
воала си повдигна над света,
че ложето ѝ брачно е земята,
постлана със цветя на вечността.
Златистите огньове минзухари ...
185

Есенен стих

Карамел и канела, мед и орех препечен
и ванилов сироп за заливка,
кехлибарено грозде, във мига сякаш вечен -
там извиват се устни в усмивка.
Дъщерята на Здрача покрай сенките скита ...
329 2 9

Есен край морето

Напътства фарът есента
как през скали да се промуши
и как да стигне до брега
с товара си от златни мушмули.
Ще пусне котва, такелаж ...
349 5

Болест

В полунощ тя яви се като черна кралица,
увенчана от плам и оглозгани кости,
Взорът гибелен – бездна, помътняла зеница,
в шепи стиска бокал. Болестта е на гости.
Сухи устни трептят, тя им сипва отрова, ...
212 4

Есен, есен...

Есен, есен...
Като песен си красива,
И макар че си чудесна,
Ти ми носиш само жал...
А под облаците сиви ...
218 1 2

Есен

Есен красива - тиха и нежна,
спуска шарен воал над земята.
Златни жълтеят на двора листата,
падат безспирно – кротки и леки.
Сякаш сън, прелетяло е лятото, ...
154

Месечинка

Влюбена съм във луната,
която вечер срамежливо се показва
и с лека нежност душата ми докосва.
Влюбена съм във луната,
която сред милион звезди изгрява ...
399

Божествен допир

Преди да пропадна в смолистия ад,
танцувах със сенки в среднощния хлад,
отекваха стъпки, замлъкна нощта,
въздъхна ефирът, изтля и свещта .
Изгаря духът ми, посипва се прах, ...
182

Последен танц със сенките

Залезът кървав е огнена бездна,
гасне денят ми, замлъквам и аз.
Празно и тихо е, болка телесна –
взрив на звезди в полунощния час.
Златно сърце или бледа химера, ...
212 1 4

Звезди надежди

Самотен и забравен, той се взираше в тъмното нощно небе. Там, сред безкрая на сияещите звезди, търсеше утеха. Отпиваше от горчивата хмелна магия и тежко, жадно преглъщаше.
Размишляваше за грешките си — а те не бяха малко. Някъде беше сгрешил дълбоко, щом единствено звездите му правеха компания. Търс ...
187

Родилен кръговрат

Гроздето се пука по хастара.
Текват му родилните води.
Ароматен сок му е нектара,
радост той в семейството твори.
Скача златно зайче сред листата. ...
178 1 2

През август

През август дъждът е солен,
най-тъжния месец от лятото,
сълзите му стичат се в мен,
последни мечти сбира ятото.
През август горим от любов, ...
155

Краят на лятото

В отминалия залез суетата,
гасне с умиращия ден.
Самотна чайка на кърмата
изпраща и този летен спомен.
А там, далеч, на хоризонта, ...
200 2 1

Дъжд над Рупите

В подножието на Кожух вулкан
времето е спряло, сякаш е забравило за нас.
Хора, птици, дървета и треви погалва вятърът.
Спуска се от меките пазви на Беласица
и литва надолу към топлите извори на Рупите. ...
196 2

Блатна Росица

С блестящи капчици росица,
ти неземна, чудна хубавица.
Ах...как лицето ти се смее
и снагата ти прекрасна грее,
а в цветчетата ти сбран е свят ...
204

Светлина

Бели облачета в светлината на утрото
нежно танцуват в небето, окъпано
от хиляди бисерни капки дъждовни.
Реят се, леки и перести, плуват,
към лъчите на слънцето бързат, ...
159

Есенен свят

Ронят се листата тихо
в слънчев, листопаден кръговрат...
Тихо е и в мойте мисли.
Есен... Тишината в моя свят.
В багри, кехлибар и злато, ...
255 1 1

Пламъчна лилия

Във дрезгав здрач зовът трепти
на хиляди камбани медногласни
сред вихрен плам духът лети
на земните закони неподвластен.
Ръце- огньове, страст, пожар, ...
220 1 2

Клонче

Здравей малко клонче,
над моя балкон
протягаш вейки зелени,
извило крилото
с листа извисени - ...
164

Утро

В мига на утрото, когато от сън
събужда се притихналата земна гръд,
лъчите слънчеви разтварят нежно
пазвите й, скрити в сутрешната нега.
По изстиналите върхове се плъзват, ...
200 1

Dolce far niente

Има нещо сладко
в тази лятна сянка,
спираш се за кратко
в полубудна дрямка.
Има нещо чудно ...
210

Рим

Рим е прекрасен,
топъл, човешки.
Тибър носи талази.
Синьо-зелени, водите му
бързат, шумят и отмиват ...
208

Светлина в мрака

Зимна нощ... Снежна виелица вилнее - не сняг, а бели ножове се сипят.
Улиците са празни, а светлина - няма...
Надникнах аз през дебелото стъкло
и като мравка сред глутница гладни вълци почувствах се. Нощта ме внезапно погълна...
Мракът зачерни погледа ми... сърцето просто спря... Кожата ми пребледня ...
207

Море

Една прекрасна хладна синева
допряла е небето и земята.
Вълни връхлитат, галят пясъка
и после пак назад се мятат.
В безкрая мамещ, непознат, ...
292 1

Закачливо лято

Лятото свенливо притвори очи,
в топлия пясък зарови крачета,
перчема метна леко в страни
и закачливо си килна каскета.
Прегърна житата в златните ниви, ...
320 5 12

Босоного лято

Все още лятото с боси крачета
през моето детство усмихнато бяга,
след топлият дъжд в локвите шета
и тича напред да достигне дъгата.
Със седем желания и малки мечти, ...
376 8 13

Докосване

Степен вятър лицето ми гали,
весело пърха в косите ми.
Шепне бързо думи нечути
и литва над нивите ширнали.
Накъде ли забързан, угрижен лети? ...
232

Косите на Земята

Ех, каква ни е гората?!
С тревога по челата,
с прошарени коси,
с поолисели бради!
Ти видя ли я с очи? ...
278 2 5

Небесни йероглифи

Млечносиньо, небето
мирише на бебе,
пропълзява зад облака
лъч невинност към мен.
Тази утрин с красивото ...
353 4 13

Небесни сълзи

Небето свъси вежди, чело.
Ядосано поглежда към полето.
Отдавна сухичко е в село.
Но май, какво му дреме на бомбето?
Житата вече ги прибраха, ...
212

Прости ни

Искрица смях във чашка на лале —
опива се от нея пак пчелата.
Една сълза във утрото — небе,
излива се дъга от светлината.
А мократа земя въздиша, ...
257 4