Пейзажна

5,1 резултата

Пролет

Пролетно бяло отрупва дърветата,
свежо ухае на дъжд и цветя.
Мартенско слънце разбужда цветчетата,
гали земята да никне трева.
Птички боричкат се, пърхат сред клоните, ...
768 8 10

Пролетно чудо

Пролетно чудо
О, Боже, как създаде тази красота?
Тази Пролет как я сътвори?
Как разпали огъня в душата?
Може ли човек на туй да устои? ...
570 1

Пролет

Мека пролет, тиха,
с ароматът на любов,
ей го птиченце полита,
слуша вътрешният зов!
Далечен гръм и тътен на промяна, ...
864 3

Пролетна нощ

Скрий ме, обвий ме, дай ми подслон,
хладна, уханна, цветна тъма!
В синьо индиго, бдящ небосклон,
звездно ми сочи път към дома.
Земни тревоги тлеят в прахта, ...
472 1

*****

Два забързани сутрешни лъча
от коприна и злато тъкани
се кръстосаха точно на пътя
и затичаха по гори и дъбрави.
В миг разсъниха корони и листи. ...
527 2 2

Пролетно

Шушулките на облаците пукат-
изсипва се на едри капки дъжд
надеждата ,че пролетта е тук
и няма да си тръгне изведнъж .
Гугутките по стълбовете гукат ...
677 2

Твоя

Косите ти са есенни листа.
А очите ти – небесни светлини.
Душата ти е любовта,
която чакам да ме посети.
Думите ти като таен шепот ...
1.3K 3 3

Разказвачката на приказки

Бледнее, изстива небето вечерно
брилянтни кристали проблясват във мрака.
Одежди от кожа в любимото черно
обличам и тръгвам – дългът ме очаква!
Наклаждам си огън от приказки стари ...
546 1 1

Жени

Червеният шлейф, развяван в нощта –
въздишка на залеза ален, трептящ.
Изгарящо страстна, жадна душа
лети устремена към златния час.
Вселени създава, вдъхва живот ...
813

Земен

Ветрецът си вие.
Сърцето ми бие.
Водата до плажа
тъй нежно го мие.
Заглеждам вълните. ...
632 1

Марта

Навлякла кожуха си облачно сив,
отдолу по рокля в сапфирен атлаз,
повежда след себе си месец красив
прогонвайки мрака и зимния мраз.
Жена достолепна, но дама със нрав ...
487 1

Имам мечти

***
Имам мечти и търсят небе
на което да се разстелят,
после им правя съновидение
и път по който да зреят! ...
881

Тя

Усещаш я като начало.
Като изящна детска стъпка.
Усмихва ти се с клонче бяло.
Разлиства се от малка пъпка.
Превръща сивото в зелено. ...
906 2 3

Топъл стих

На стрък зелен три капчици тежат,
светът по-хубав в тях е, озарен е,
врабците – уморени от летене,
под стряхата притихват. Благодат.
Кокичетата – само спомен бял ...
807 4 7

В измислен свят...

А по небето пилигрими
на поклонение вървят.
Звездите – станали незрими,
не осветяват пътя свят.
И този изгрев руменѝ, ...
498 1 4

Сенки от тайните вечерни

Нима мигове--заблуди
будят часове различни?
Този цикъл пълнолунен
шепне с устни на обречен.
Току облаци се юрнат! ...
934 4 14

Дъжд

Небето се разбуни и сви вежди...
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...
430

Слънчеви дни...

Слънцето като монета блесна...
И ме подкупи със своята светлина...
Очите ми се изпиха от неговата щедрост...
От това в мен нещо все да бълбука...
Аз винаги ще следвам този слънчев компас... ...
543

Пролет...

Земята като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобо ...
499

Помня го така

Отдавна беше. Помня го така,
като че ли преди минута беше,
притихнал вятър, ням и безутешен,
върби напролет, луднала река –
изпила жадно снеговете бели – ...
501 2 2

Балкан

Излегнат стоях между две груби бразди.
Решил бях да спя под балкански звезди.
Така на това магическо място нощувах.
Сега ще разкажа какво виждах и чувах.
До мен се примъкваше един котарак ...
504

Края на зимата

В края на зимата-
пропуква се ледът сковал сърцата,
събужда се надеждата изстинала,
снегът отстъпва място на тревата.
Въздиша бодър и с радост света. ...
588

Бели мисли

Колко много белота в цветовете излинели!
От пожари есента стихна в мислите ми бели.
Чувствата ми изтерза! Изтерзаното е милост.
Нали бялата бреза в самотата търси сила?
Чуй как в нейната душа сънно стенат трели! ...
601 5 14

Буря

В дланта ми огън грее ален,
отвътре буря вие страшно,
вселена цяла, вихър шарен,
мечти умират в пепел прашна.
Духът жадува дъх спокоен, ...
480 1

Буря

На секундата, тъй изведнъж
по цялото диво поле от ръж
изля се сякаш пълен язовир
от буен, бурен, летен дъжд.
Измежду капките му плувах ...
638

Cамо веднъж

Аз съм мъничко слънчево зайче в дланта ти,
златен блясък в стъклата на стария град,
спри се, виж ме! Изпраща ме с вихри крилати
ранна пролет. Звездици в косите гнездят.
Аз съм кълнче, поникнало в шепичка пръст и ...
804 7 12

Дивото дърво

Вървях по стръмната пътека
край извори и сред скали.
Бе зима и безкрайно крехък
снегът бе в тихите гори.
Далеч синееха вълните ...
878

Вали сняг в нашият град

Уличните лампи премигват
ритмично в зимната вечер,
докато пухкав сняг се сипе
из улиците на нашият град.
Навън я няма зелената трева ...
941 1

Пролетна магия

ПРОЛЕТНА МАГИЯ
Навсякъде свещички бели - кокичета нацъфтели,
врабчета от съмване се гонят по още голите клони,
а чичо Пей и той от отзарана песента си подхвана!
Бърза пролетта - на планината съдира юргана, ...
600 3 16

Tрохички от душа

Навън е тъмно, старият квартал,
очите сънено потрива
и вместо в сняг да грейне, тих и бял,
обрасна дворът ми с коприва.
Ухае вън на дим и на чимшири, ...
900 2 5

Храм

Понякога, когато се изгубя
в шума на бързащите дни,
отивам да се търся ей, там, горе.
Нозете знаят пътя и вървят сами.
Извеждат ме по билото към края ...
577 1

Връх на моя ден

Планините строени в реда на Гея...
И посипани от нейното брашно...
Изпъват скални жили в своята висота...
Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...
Няма ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била... ...
478

Мелодия опус 6

През пръстите измъква се небето,
Като уплашен скакалец подскача
Препъва си в тревичките сърцето
И после жално с облаците плаче.
999 1

Непознатата от влака

Ти бързай влако! --- тя е срещу мен.
Връхлитат планини в стъклото
и жиците са като бяла прежда,
а хижите с боровете растат;
селцата се разгръщат като карти, ...
627 2 2

Луната

Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...
991 1

Hежни рими

Красива моя, яснолика,
огрей душата ми полека,
съня ми вятърът повика...
Спусни ми тъничка пътека,
стиха ми нежно посребри го, ...
1.3K 7 12