...

Ръката ми отвикна от писалката,

машинката ми пишеща ръждяса.

И се простих с илюзийката, малката,

че някога съм бил поет и пак съм.

Какъв поет?! Глупак! И нищо повече!

На този свят, сегашен и предишен,

любов не му е нужна, а любовници.

Поетите са хора най-излишни.

Да, той, светът, зает с по-други трепети,

затънал цял в омрази, в бизнес, в кърви,

наистина обича си поетите,

но само че ги предпочита мъртви.

Та да приключа с темата започната

за творчеството, смисъла, живота,

все по̀ си мисля да им туря точката —

не в листа с молив, а с куршум в челото.

Така най-лесно драмта си, малката,

зарад която толкоз труд излишен

съм изхабил с машинката, с писалката,

с един-единствен изстрел ще напиша.