Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето,
очите дирят късче синева.
Навред обезобразено е детето,
закърмено без мляко, с гнилота.
Спестената му истина фурира
в ескалиращо заучена игра.
Научено е смело да дублира
по звуците на заразената среда.
Безбройни гласове ласкаят
и всичко е във името едно.
Родителите нека да не знаят
да няма граници между добро и зло.
А краят вече приближава
хлад реже в поглед уязвим.
Човекът с главно „Ч” се състезава
в сън със Този, който е непобедим!
Автор и прочит: Мария (Елиза13)