Mar 24, 2020, 8:43 PM

Есенно стихотворение за пролетта

2.4K 3 1
00:00
01:16

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Треви, в които цветовете 
вибрират с есенните трели.

Нима е слязло в тях небето 

с дъждовните си акварели?

 

По изгрев, пламнала, гората

повдигна кок със златни фиби.

И дълго, глътнали зората,

валяха листопадни риби.

 

Щурецът, окъснял и слисан, 

зачеркна летните акорди. 
Цигулката му с щрих орисан

изплака октомврийски строфи. 


Напролет в схлупената къща       
и в соковете на върбата   
навярно любовта се връща            
със светлините на дъгата. 

Светът – прекрасен, непокръстен, 
ще се роди по милост Божия.

Пази го, сине мой, нeвръстен.                              
Защото друг е невъзможен.

Comments

Comments

Editor's choice

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ 🇧🇬

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

Най-красивото отсъствие 🇧🇬

Синьо.цвете

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ ...ще отсъстваш тъй красиво, че просто няма кой да те измести. Камелия Кондо...

Картина 🇧🇬

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...

”Съвет” 🇧🇬

Avis

Текст и аудиопрочит: Павлина Соколова

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана) 🇧🇬

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...