Nov 9, 2021, 1:31 PM

Проклятието на певеца 

Audio reads
1549 4 7
00:00
04:17

© Nina Sarieva All rights reserved.

Проклятието на певеца

 Лудвиг Уланд

 превод Пенчо Славейков

 

Отколе замък дивен, издигнат над мъгли,

тъмнееше се мрачен над мрачните скали,

а около градина, засенена с грани,

където дългоцветни се мятаха фонтани.

 

 Живееше в тоз замък цар славен и богат,

за своята жестокост по целий край познат;

бе ужас мисълта му и погледа му стърви,

каквато дума каже — тя бич е или кърви.

 

 Веднаж во тоя замък отбиха се певци,

едина с бели власи, друг с златни къдрици,

на кон, в ръката с арфа, бе старец белобради,

а бодър подир него вървеше момка млади.

 

 И стареца му казва: „Готви се, синко мой,

с най-отборните песни, гласът вълшебен свой

сбери и воля дай на душевния си пламък!

Дано омекчиш на царя сърцето — хладен камък.“

 

 И в залата висока там с вити стълбове

те влязоха: а ето на своите тронове

с жена си царя седна — той грозен и ужасен,

и мрачен като буря, а тя — същ месец ясен.

 

 И стареца удари по звучните струни —

и взря се царя сепнат в душевни глъбини;

а ето че подхвана и момъка унесен —

и стареца приглася на дивната му песен.

 

Те пееха за младост, за пролет, за любов,

за мъжество, свобода и за свещений зов

към милост, що сърцето човешко възвишава,

в световната нетрайност що дава трайна слава.

 

 Стояха царедворци с приведена глава;

и воините груби смутиха тез слова;

царицата, со сълзи от радост на очите,

взе от гърди си роза и хвърли на певците.

 

 Народа възмутихте — извика царя с бяс, —

а ето и жена ми се съблазни от вас!“

И хвърли меч — в гърдите на момка той проникна,

из тях, наместо песен, поройна кръв избликна.

 

Като че вихър пръсна за миг придворний рой.

На старца в ръцете издъхна момка. Той

обви го в своя мантел, на коня го намести,

привърза го и тръгна от замъка злочести.

 

 Но спря се там навън той пред гордите врата,

издигна свойта арфа, на арфите цвета,

и хласна, и разби я на витии стълб мермерен.

И викна — целия замък се сепна разтреперен.

 

 Проклятье вам, чертози! Под ваште сводове

да се не чуят вечно на песен звукове,

а само стон и само въздишки — за отплата,

духът на отмъщенье докле ви срий с земята…

 

 

Изпълни: Нина Сариева

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??