ninasar
64 results
Повдигам се
на пръсти, още малко,
да хвана слънцето
с ръцете искам,
но ми нашепват: ...
  33 
сонет
Аз чакам закъснялата любов,
поникнала след дъжд метеоритен.
Светът като по чудо става нов
и по-добри са нощите и дните. ...
  138  16 
Не ме обичай, моля те, недей.
горчива съм и пълна с полуистини.
Пропаднало е моето небе,
от болка облаците са надвиснали.
Не ме поглеждай с влюбени очи, ...
  77 
Малък Сечко, Сечко дечко,
преспите премята.
Даже и полярна мечка
просна на земята.
Луд е колкото за двама ...
  96  13 
Разкъсвах се на хиляди посоки
и се лутах между днес и вчера,
потъвах ниско, качвах се високо,
докато най-накрая я намерих.
Най-вярната, единствената, моя, ...
  125  10 
Навеждам се над тихата вода,
усещам колко всъщност е дълбока,
опитвам се да бъда смела, да,
за да намеря вярната посока,
към утрото на всеки следващ ден, ...
  59 
В кълбото от изгубени надежди,
забравено отдавна, похабено,
което вече даже не поглеждам,
поникна цвете алено червено.
Като огромен мак насред поле ...
  74  10 
Предпразнично витрините блестят
и Коледа с подаръци пристига,
покрива улиците пухкав сняг,
а аз дочувам песен на авлига.
Луната свети в тъмното небе, ...
  155  15 
Пожелавам на всички весели и щастливи празници!
По Коледа се случват чудеса!
Звездите на небето са очите,
с които Бог ни гледа и така
разбира за желанията скрити. ...
  126  14 
стих по снимка
От себе си поисках да избягам
и се затворих в стъклени стени.
Да се оплаквам хич не ми приляга
и затова сърцето ме боли. ...
  136  12 
Снегът е някак неприлично бял,
по миглите ми прави си пъртина.
От лебедите пух е насъбрал,
изсипа го над нас, не ни подмина.
В очите ми сияние блести ...
  200  22 
Под пръстите клавишите рисуват
на музиката прелестния танц
и оживяват образи и чувства.
Любов без думи, хваната в каданс.
Тя никога не приближи напълно, ...
  169  10 
Надбягвахме се с времето, но ето
не спира то, а аз съм на предела.
Разбрах, че всичко е назаем взето,
под греховете ми съм се привела.
Обичах, мразех, спъвах се и ставах, ...
  310  26 
Актрисата у нея бе добра.
Копринено червената ѝ рокля
прилепваше по стройните бедра.
Бутилката в ръката му бе мокра.
Премрежен поглед. В миг я пожела, ...
  129 
Вълчицата нададе силен вой,
запрати го нагоре към луната,
но пусто беше в мрачния усой,
самотна ѝ отвърна тишината.
Изправена над стръмните скалѝ, ...
  161  17 
Чадърът ми е шарен, на цветя.
За мене всичко пъстро е красиво.
По устните усмивка засия
и вече нищо не е толкоз сиво.
Дъждът душата своя изваля ...
  144 
Коя си ти? И откъде дойде?
Изглеждаш по детински тъй невинна.
А покрай мене вятърът плете
от жълтите листа жилетка фина.
Наметна те и с нея засияха ...
  213  11 
Не се сбогувай с мен. Кому е нужно?
Отдавна във очите не вали.
Светът отвън е ярък и събужда
копнежи нови. Вече не боли.
Не се сбогувай с мен и отиди си, ...
  207  15 
ПОСВЕЩЕНИЕ
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори. ...
  219 
Аз съм ти и ти си аз. Бяхме.
Сега аз съм аз и ти си ти.
Различни пътища.
Различни посоки.
Луната горчи. ...
  116 
Проклятието на певеца
Лудвиг Уланд
превод Пенчо Славейков
Отколе замък дивен, издигнат над мъгли,
тъмнееше се мрачен над мрачните скали, ...
  355 
Просто ден. Беше някаква сряда.
Дълъг ден, отегчителен ден.
Сякаш в гърлото нещо присяда,
брули листите вятър студен.
Беше сряда. Отиде си ти. ...
  201  16 
У дома съм. Седя и си мисля
колко злоба се крие във хората,
как се шири и буйно разлиства,
а те сладко се хранят с отровата.
После плюят в лицето на някого ...
  117 
Гори свещта. Часът е полунощ.
Отключва се порталът към смъртта
и втурват се оттам събрали мощ
вампири, некромани, зомбита.
Луната е червена като кръв. ...
  207  13 
***
Тих
вопъл.
Протяжен.
Майка плаче ...
  116 
Не мога да опиша Любовта,
аз просто я живея с всеки дъх.
Вълшебница и вещица е тя,
бездна за едни, за други – връх.
Опитвал ли си да рисуваш слънце ...
  235 
Студено е. Ще пиша за дъгата,
която чакам с пролетния дъжд,
да излекува есенния вятър
и снежните човеци наведнъж.
Макар че е студено, си мечтая ...
  90 
Аз съм тази, в чиято усмивка се влюби.
Аз съм тази, чиито мечти ти погуби.
Аз съм тази, която до тебе застана.
Аз съм тази, която превърна във рана.
Ще ме познаеш по бързия пулс на сърцето. ...
  148 
Време за радост.
Цъфнали жълтурчета,
ромон на поток.
Време за тъга.
Небето мастилено ...
  81 
Опушен бар. Кълбетата от дим
загадъчно размиват светлината.
Сред тях сме аз и ти - очи без грим,
танцуваме танго със самотата.
Акордеон изплака тъжен звук, ...
  317  18 
Не те родих, не бе ми отредено,
навярно много грешна съм била.
Залутах се из звездното вретено
и продължих да вярвам в чудеса.
Ти бе звездичка мъничка и мила. ...
  120 
* * *
Око на тигър
Жълто кехлибарено
Смъртта те дебне
* * * ...
  115 
Отлиства календарът ден след ден
и все по-бързо времето се ниже.
Октомври се изправи срещу мен
и размаха шапката си рижа.
Поклон ми стори ничком до земята ...
  139 
Наблюдавам как падат листата
и във техния полет красив
аз усещам дъха на земята,
който блика от всички страни.
От дъжда, който носи прохлада, ...
  181  11 
Как да разкажа за болката дето реже от ляво,
дето пари в очите и краде от съня?
Тя се мята във нас, от тъга полудяла
и е глуха за думи, и не вижда деня.
Тя кънти във ума като бясна стихия ...
  271  15 
Оранжевото плува във мечтите
изпълнени със блян и със надежда.
В оранжево проблясват и звездите
на вечерта в копринената прежда.
В оранжевия сок на портокала ...
  107 
Оседлай ми най -бързия кон,
да препусна със него към изгрева,
че животът върви по наклон
и усещам как губя красивото!
Оседлай ми! Ще хвана юздите му ...
  111  12 
Във тебе скрит е мракът.
При мен са цветовете.
И светло е нататък.
Примамлива – пътеката.
Пусни я светлината, ...
  115 
Дали кралица съм или слугиня,
дали съм блудница или светица?
На кой му пука? Леко ще премина
през тоз живот - коварна плетеница.
Ще търся хората със светлина, ...
  139  14 
Не съм те търсила, Любов.
А ти дойде, донесена
от есенния вятър.
Поспря до мен. Попита:" Накъде?"
Не знаех аз. ...
  198 
Random works
: ??:??