- Той те изхвърли, нали? – попита тя, без да вдига глава от някаква папка ДЕЛО.

- А ти нищо не си му обяснила, нали? – просъсках аз в отговор и започнах да правя тигели напред-назад из кабинета.

Хубав кабинет, просторен, имаше и разни цветя. Обичам цветята.

- И да се бях опитала, нямаше да ми повярва. Аз сама не вярвах, докато Борис Игнатиевич не ми показа няколко трика. Защо не му показа и ти нещо такова?

- Нямам такъв навик. Аз не съм оперативен работник, Ирина Сергеевна. Не съм свикнала да убеждавам хора в съществуването на Различните...

Точно тук вратата зад гърба ми изскърца. Нямаше нужда да се обръщам, за да разбера кой е.

- Пак ли ти, бе? – измърмори той и вече ме дърпаше за лакътя.

И от тук искаше да ме изхвърли, очевидно. На косъм бях от някое заклинание, за което ще съжалявам после на Трибунала, ама какво да направя – защитните заклинания са ми инстинктивни. 

Още записи - ето тук:
https://anchor.fm/bistra-stoimenova