Bistra_Stoimenova
230 results
Някога, много отдавна, се регистрирах тук с идеята да намеря други шматки като мен, с които да се забавлявам. Търсех си читатели (и още си търся) исках да си сверя часовника. Сайтът беше първи резултат, голям, с много категории, стана ми интересно да опитам.
Също толкова отдавна, същата тази "общнос ...
  131 
Рече Админът – да има сайт. Ще бъде сайт за творчество. Тъй си мислеше Админът, докато пишеше системния код на новия сайт. Ах, какъв сайт щеше да е това! За чудо и приказ, другите Админи щяха да му завиждат! Мечтаеше си как там ще се вихрят литературни дискусии, юзърите ще чакат на опашка да се реги ...
  217 
- Качвай се, изчадие на Дявола!
Олав ме блъсна грубо в каруцата и паднах по лице вътре - бяха вързали ръцете ми зад гърба, а краката ми отдавна отказваха да ми се подчиняват. Откакто ме разпънаха на дибата. С усилие се надигнах и се облегнах на грубите пръти, от които беше скована каруцата. Сигурна ...
  189  23 
8
- Хайде, хайде! Свържи се, моля те!
Жулиета обикаляше стаята с телефона в ръце и се взираше в малкото екранче. Опитваше се да се свърже с полицията, но нямаше никакъв сигнал. Отново.
Беше се събудила с пукването на зората и се беше оказала заключена с Кристина в една от стаите в плантацията на Фер ...
  94 
Имах подозрения, че преглежда профила си във Фейсбук, а не регистъра на пациентите, но не бяхме тук за да я дисциплинираме, така че това нямаше особено значение. Хубаво младо момиче – вероятно само на стаж тук, ако се съди по скъпите дрехи, които мернах под престилката – тях не можеш да си ги купиш ...
  58 
Дъждът барабанеше по стъклото, докато Боян се промъкваше из тесните улички зад Съдебната палата. Вечерята беше преминала безупречно – видът ми се оказа на точно на място и получих комплименти от другите поканени дами, а за мое щастие говоренето беше запазена марка на господата около масата. За мен о ...
  102  10 
Останала без майка като бебе,
живяла Бонка със баща-самин.
Мислил, че май жена му требе -
Дете се гледа трудно. Не е син.
Момичето родило се красиво, ...
  124  18 
През девет земи, та в десета,
живяла тъй магьосница една.
Лед вечен й сковал сърцето,
зарекла се била да е сама.
Ритуал жесток и безчовечен ...
  103 
В първия си работен ден реших да отворя портал на няколко пресечки от районното. Щеше да е леко тъпо да цъфна насред двора, а от друга страна не ми се пътуваше в градски транспорт изтипосана като пингвин. Живея на другия край на Москва и пътуването би било доста дълго. Затова реших просто да мина ме ...
  97 
7
Два прилежно сгънати сутиена, два чифта слънчеви очила, едно апаратче в калъф, два телефона, малко пари, една празна бутилка от вода и паспорт. На Жулиета ван дер Брет. Това беше всичко, което беше останало от двете момичета. Делгадо и Ромеро разглеждаха съдържанието на раницата за хиляден път, от ...
  66 
- Някога, преди цели петдесет и пет години – започна тя с поглед зареян някъде над рамото ми, - едно младо момиче замина с родителите си за Русия. Беше толкова обнадеждена, толкава се вълнуваше! Русия беше мечтата й, откакто се беше родила. Лягаше и ставаше с руската литература, история, дори култур ...
  129  16 
- За последен път те питам, къде са родителите ти? – повторих въпроса си аз, като натъртвах на всяка дума.
Над главата ми се клатеше крушката и хвърляше мъждива светлина ту върху мен, ту върху момчето. Това беше същото онова, отвореното, от сутринта, но сега не беше никак отворено. Сега ме гледаше с ...
  56 
5
- Минаха седмици, няма ли да се откажеш вече? – попита Делгадо и отпи от бирата си. – Защо просто не се върнеш обратно на кабинетната си работа и не престанеш да душиш около случая? Сама видя, че доказателства просто ня-ма!
Мелинда наведе глава. Той беше прав. Беше дошла в края на април, няколко с ...
  90 
Заварих Глухарьов на телефона. По риза, сакото го беше хвърлил на облегалката на стола си. Беше затиснал слушалката на рамото си, а иначе си белеше портокал. Обичам портокали.
- Да, Антошка, непременно ще го полеем. Да, водката е от мен. – говореше той със събеседника си от другата страна на линията ...
  58 
- Той те изхвърли, нали? – попита тя, без да вдига глава от някаква папка ДЕЛО.
- А ти нищо не си му обяснила, нали? – просъсках аз в отговор и започнах да правя тигели напред-назад из кабинета.
Хубав кабинет, просторен, имаше и разни цветя. Обичам цветята.
- И да се бях опитала, нямаше да ми повярв ...
  94 
Вече десет години от бала,
колко време мина завчас?
Ето ме, мъдрост събрала,
да бъбря със старото "аз".
Тъй много искам да кажа, ...
  55 
- Другарю, какво си позволявате?!
Павел се обърна и се изправи лице в лице с намусена физиономия. Едрата червендалеста жена приличаше на ударничка в някой завод и с цялата си стойка показваше, че няма да се остави да я прередят току-така.
- Прощавайте, аз само да попитам! - каза Павел сконфузено и с ...
  292  29 
По истински случай
През ентата по ред ковид вълна,
когато хората от страх примират,
спешно, бързо в наш'та община
преброители тръгна да събира. ...
  64  12 
4
Момичетата се спогледаха. Пътеката криволичеше и допреди само няколко метра се виеше през джунглата. Гласът идваше от там. Кристина отстъпи крачка назад, но Жулиета реши да не бъде бъзла и попита високо на английски:
- Кой е там?
- Няма да ви изям! – отговори гласът със силен испански акцент, този ...
  73 
- Тук ли работи дядо ти? – попитах аз и погледнах огромната сграда.
Бяхме пътували повече от час и половина от посолството дотук. По едно време дори ме хвана страх, защото излязохме вън от Москва – видях табелата за край на града – и продължихме по някакво шосе покрай богаташки къщи. Мрачната физион ...
  92 
3
Бокете се оказа малко градче сгушено в джунглата и насред нищото на няколко часа път от столицата. Инспектор Ромеро беше имала достатъчно време да размисли, докато шофираше по безкрайните завои, но не можеше да си обясни какво би накарало две момичета просто да изчезнат в популярен туристически ра ...
  133 
112
ПО ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ
1
Слънцето припичаше безмилостно дори в априлската сутрин и инспектор Ромеро оправи гънките на сакото си. Беше й топло, но главният прокурор не те вика на лична среща всеки ден, така че тя се беше постарала да изглежда възможно най-представително. Едва беше успяла да намери място ...
  160 
Имах цял ден да преценя дали не искам да разваля това споразумение. Обаче истината беше, че ми беше интересно поне да чуя детайлите.
Когато на следващия ден отидох на уреченото място, всичко все още ми изглеждаше като сън. Боян ме чакаше в подлеза на метростанция Сердика, както се бяхме разбрали. Об ...
  134  16 
- Как така трябва да платя глоба? – попитах аз учудено служителката от другата страна на бюрото.
Беше едва обяд, когато успяхме да се доберем до българското посолство. Иван наистина беше отишъл на лекар сутринта и се беше позабавил. Не посмях дори да попитам как е след това, но благодарение на негов ...
  127  15 
- Здравейте, Валерий Михайлович - реагира Глухарьов и двамата се ръкуваха, – какво Ви носи при нас? – попита свойски моят партньор.
Трябваше да му призная самообладанието. Като видях инквизитора, застинах на място – не от ужас, по-скоро от изненада. Все пак не очаквах да му видя очите преди Трибунал ...
  107 
Майор Сергей Викторович Глухарьов. Това беше името на милиционера, с когото трябваше да работя. Ако трябва да съм честна – налагаше ми се да работя с него. Да се пита Хесер защо и докога е все едно да се чудиш защо слънцето изгрява от Изток. Маг от неговия ранг дори не би ме удостоил с отговор. Така ...
  146 
- Викали сте ме, госпожо Тонева - казах и се постарах да прикрия изненадата си от видяното.
Велина Тонева, адвокат Велина Тонева беше известна с лютия си нрав и повикването в кабинета й беше нещо, от което се ужасяваха повечето от служителите й. Защо беше повикала мен си оставаше мистерия. Само че п ...
  108  14 
- Аре, господин майсторе, докъде е твоя шедьовър? Искам като Роуз от Титаник, нали помниш?
Моделът ми нахълта в ателието, все едно влизаше не в храм на изкуството, а в дюнерджийница. Намръщих се, но реших да не се карам с нея от първата секунда. Току-виж ми избяга, а с нея и тлъстата предплата на ба ...
  232  55 
Иван стана и изчезна зад третата врата, която се виждаше от масата. След две минути го чух да вика името на Альона. Дребничата брюнетка изскочи от стаята на хазяите и влезе в другата стая, където чувах шуртене на вода. Станах и се приближих. Какво ли ставаше. Альона излезе от банята, както се оказа, ...
  135  26 
Изръмжах и продължих след него. Изравнихме се.
- Накъде биеш? – попитах аз. Той спря и ме погледна право в очите.
- Бия натам, че знаеш твърде малко за следователската работа, Наташенка – отговори той и посочи един балкон точно над нас. – Тук живееше Игор Егоров. Бяхме колеги, точно когато постъпих ...
  81 
Тъмна доба, посред зима,
вървяла там сама мома.
Чудно тя била красива,
но с прекършена душа.
Всред гората стара хижа, ...
  157  30 
- Не плачи, миличка, недей! Мама е тук!
Залюлях бебето, но малката продължаваше да плаче така, че сърцето ми се късаше. Дори в полумрака се виждаше, че личицето й вече беше мораво-червено от плач.
- Дай я на мен, Ани!
Старата Бес се дотътри от своя ъгъл и протегна към мен кокалестите си пръсти. Погл ...
  363  42 
Лятото няма нищо по-хубаво от една паница с таратор и мекичко хлебче. Едва ли има човек, който да няма поне един спомен свързан с емблематичната храна. Обича си българинът таратора и държи да го покаже на целия свят.
По някаква много мазохистична причина обичаме да треснем пред нищо неподозиращите ч ...
  184  32 
Нали сме още в карантина,
само се валяш на дивана.
Мигнеш - времето си мина.
А ти пак нищо не похвана.
Ако не си бутнал нищо днес, ...
  97  11 
Парченцата зеле се гонеха из супата, докато бърках вътре с лъжицата за пореден път. Не ми се ядеше. Не и храна, която ми беше дадена като подаяние. Естествено, хазяите на Иван, двойка университетски преподаватели по неговите думи, не бяха във възторг да ме приветстват в тясното си двустайно жилище. ...
  85 
Живяла нявга някъде далече
Мома красива като самодива.
Ръката искали й сто ергени вече
Толкоз' дивно тя била красива.
От ни един тя нищо не приела. ...
  137  14 
  153 
  237 
Вратата на блока се оказа заключена. Метална врата, като на склад или на трезор. Огледах сградата тъжно. Защо им беше на тези хора да се затварят така?
- И сега какво?
Иван просто се ухили и започна да натиска напосоки звънците на всички апартаменти във входа. Едно време и аз правех така, когато бях ...
  90 
- Какво беше това, по дяволите?! – развиках се аз и траснах с ръка по бюрото му.
Дори забравих, че не е добре да ругая. Всеки Различен го знае, аз обаче все още се изпусках от време на време. Сега, честно казано, изобщо не ми пукаше. Той ме погледна иронично и продължи да пуши. Нагло ченге, как ми и ...
  85 
Random works
: ??:??