Bistra_Stoimenova
183 results
Беше на смрачаване, когато вратата отново се отвори. Обърнах се рязко, защото бях прекарала последните два часа в обикаляне на стаята и бях меко казано изнервена. Иван ме беше излъгал. Нямаше никакъв ключ в онова чекмедже, нито където и да е другаде в кабинета.
Когато се бях събудила и бях усетила, ...
  96  16 
Когато вратата се затвори от външната страна, Глухарьов тръсна глава и въздъхна шумно.
- Има дни, в които адски много си мразя работата... – измърмори той и отпи от чая.
Съдейки по количеството в чашата, май го беше направил преди тия двамата да нахълтат вътре. Да, дразнещо е когато не те оставят и ...
  22 
- Къде съм?
Не последва отговор. Около мен всичко беше бяло, все едно срещу ми светеха стотици прожектори. Закрих очите си с ръка преди светлината да е изгорила очите ми и седнах. Накъдето и да се обърнех, ме обгръщаше същата светлина. Без някъде светлината да се променя по какъвто и да е начин. Мяс ...
  79  17 
"Жени се вече!" - ръчкат ме отвред
да позная уж и аз семейна радост.
"За кой личен джендър по-напред?"
Питам аз и жаля миналата младост.
Говорят ми, че чакам принца с коня, ...
  220  49 
Рядка си ми като тагалог*,
Индизайнче** мое ненагледно.
Ще те гледам язи като бог
- до спейс и буквичка последна.
Ще те коткам като Традос*** аз, ...
  126  40 
На следващия ден се появих в отдела изтипосана в униформа и с новоподареното оръжие на колана. Камата ми харесваше, така че не виждах никакъв проблем да си я нося. В крайна сметка, с нея си служех по-добре, отколкото с пистолета. Само се наложи да я омагьосам малко, за да не излиза при металните дет ...
  37 
Събудих се на някакъв диван. Примигнах и се заборих с одеялата да седна. Не си бях вкъщи. Кошмарът продължаваше. Огледах се уплашено и познах шкафовете. Същият кабинет беше. Май. Опитах се да потисна писъка на паника, който си пробиваше път в гърлото ми, но все пак от устата ми излезе хленчене. Побъ ...
  78  17 
Ако Господ беше работохолик, нямаше на седмия ден да си почива, а да развива частния си бизнес с онлайн семинари. И след като хубаво се потруди на седмия ден, да започне да се подготвя за осмия ден, когато заработва като раздава листовки в подлеза на метростанция Сердика. Щото ако не си свършил нещо ...
  128  16 
Чашата изгаряше пръстите ми. Въртях я наляво-надясно и гледах отражението си в тъмната течност. Бледо лице и хлътнали бузи. Дори една чаша с чай показваше реално, че не съм добре. Не обичам чай особено, обаче този тук ме връщаше към живота малко по малко. Не разбрах кога зъбите ми бяха престанали да ...
  136  16 
  126  12 
Казвам се Гошо. Така ми викат. Ама са ме наричали и "боклук", "бракма", "таралясник", "купчина старо желязо", "каруца" и какво ли още не. По талон съм Фолксваген Поло, ама стопанинът ми вика "колата". Каква ти кола, бре? Да не съм ти аз някаква Мазда или Тойота? Кола съм бил! Тва е за женските, с на ...
  113  14 
Преди малко надлежно ми пратиха "изискванията" на един образ към нежната половина от човечеството. Пичът решил да ползва суратдувара за табло "малки обяви" с цел да намери своята Дулсинея. Чета аз, чудя се да му тегля ли една сочна сръбска попръжня и да уважа родата му по женска линия, или да не му ...
  111  10 
Барът „Черната Дупка“ беше именно това – пълна дупка. Мрачно, задимено и опушено. Очукани бар столове до плота – решени в яркочервено и черно. Мрачни сепарета с тапицерия от изкуствена кожа. Евтин под от балатум, който лепнеше незнайно от какво. Май не исках да знам. Черни стени, слабо осветление. О ...
  38 
- Къде трябва да те чака този твой приятел? – попита Глухарьов, докато вървяхме двамата по алеите в най-големия парк в района.
Бях се обадила на Миша Игорев преди половин час и му бях определила среща в нашия район. За по-удобно. Все пак онази твар живееше наоколо и би било добре да се провери дали ...
  48 
Той се появи случайно. Като подарък. Излюпил се в дома на добри хора, гледали го и го глезили от малко пиленце. Живял си така в любов и сговор, но пораснал и посегнал на най-милото. Кокошките. Обаче другият петел, старши по чин в кокошарника, така дисциплинирал по макаренковски младото петле, че се ...
  123  25 
- Ще ми обясниш ли какво става тук? – започна Глухарьов като едва ме дочака да затворя вратата. – Цял месец слушам това „ще ти обясня по-късно“ и ми писна. Писна ми да се чувствам като пълен идиот! Дължиш ми обяснение!
Не очаквах подобен изблик, но той беше прав. Трябваше да спра да го държа в невед ...
  91 
Килията тънеше в мрак и му трябваше известно време да свикне. Единствената светлина се хвърляше от малко прозорче под тавана. Дори не можеше да си провре ръката през него. Освен това обаче и едва различимите стени, тук нямаше нищо.
- Дошъл си да се подиграваш ли? – попита тя и той чу издрънчаване на ...
  59 
Здравей „принце“,
Не знам как стигнахме дотук, ама на. Дори не знам защо ти пиша това, след като никога няма да го прочетеш. Освен ако не ти го пратя в някой момент на пиянско самосъжаление. Ама пак няма гаранция. Щото за да четеш нещо, трябва да си говорим, нали? А ние не си говорим. От седмици. По ...
  568  70 
В кабинета на Хесер беше претъпкано. Там винаги е малко тясно – няма как с всичките тия вехтории вътре. Шкафове с документи, шкафове с вехтории, шкафове и чекмеджета с амулети и други магически предмети, огромното бюро на шефа, диванчето от едната му страна, меката мебел от другата и масата по среда ...
  36 
Надежда Семьоновна безмълвно се настани на стола пред бюрото ми и ме изчака да седна срещу нея. Прибрах камата и колана вътре в едно от чекмеджетата на бюрото. Не знаех защо е дошла при мен тази отчаяна майка, но определено в момента предпочитах да съм навсякъде другаде, само не и тук. Тя, впрочем, ...
  61 
  119 
Помните ли тази история - https://otkrovenia.com/bg/proza/sveti-valentin-li? Навиха ме да напиша продължение, та ето го и него :)
Водката и самосъжалението са две неща, които вървят чудесно ръка за ръка. Докато не се събудиш на следващата сутрин и не ти се наложи да изпиеш три аспирина, два литра во ...
  89 
И без това в момента, в който шефката влезе, повечето от присъстващите се изпънаха в стойка „мирно“. Зимина огледа трапезата, десетките бутилки алкохол и храната, после крайно неодобрително – към Карпов и Глухарьов. Те не трепнаха. Явно присъствах на един от редките случаи, когато шефовете на следст ...
  59 
Влакът потропваше приспивно, докато се друсаше по релсите и Димитрина се облегна на стъклото. Двойната смяна в Пета градска болница я беше съсипала. Цял ден и цяла нощ беше дежурна в интензивното и точно когато се беше сменила с Вера, да вземат да докарат пострадали от катастрофа. Бяха се блъснали п ...
  222  20 
Събудих се от скърцането на вратата. Отворих очи и видях Глухарьов, който делово сваляше палтото си. За секунди бях забравила какво се случва и къде съм. После си спомних как се бях държала като лигава глупачка и моментално се надигнах. Оперативният беше придърпал един стол и седеше до главата ми.
- ...
  69 
  179 
- Ще купуваш ли нещо, или смяташ само да зяпаш?
Елица се сепна. Наистина се беше загледала в картофите и морковите. Биха станали на чудесен постен гювеч...
- Аз само...
- Не ми пука, че само гледаш! - сряза я мургавата продавачка. - Или купуваш нещо, или се махаш! Все за "циганска работа" пък ви зна ...
  354  15 
Какво правят нормалните хора, когато препият? Правят си зелев сок и се мъчат да се върнат в света на живите. Какво прави един автор, когато препие? Пише, за да изтрезнее. Ето ви историята на един авторски махмурлук –не първия, но определено един от доста комичните. По време на този разказ пострада с ...
  154  15 
Лицето на оперативния потрепна само за миг и пак възвърна каменното си изражение. Не съм много запозната, но това ми миришеше на административно наказание и не звучеше никак добре. Глухарьов погледна мрачно оперативния, а после се обърна към прекия му началник:
- Не съм сигурен какво да го правя и а ...
  81 
Или какво се върти в главата на един култулолог с драскачески наклонности, докато рине сняг... кат’ тако’а…
Снегът е хубаво нещо. Когато го гледаш през прозореца, пиеш кафе/какао/уиски (или с каквато там течност се наливаш) и гледаш безметежно как навън става все по-бяло и чистичко, а снежинките се ...
  105 
Авторът, пишещ история, съкратено АПИ (да не се бърка с името на една агенция по пътищата!) е изключително странен животински вид, така че ако си имате вземане-даване с такова същество (дори и в писмена форма!) е хубаво да имате едно и две на ум.
Като начало АПИ са способни да пишат по всяко време, ...
  150  13 
Да можеш да пишеш е като да имаш собствен лунапарк. Само да щракнеш с пръсти и могат да инсталират и катерушка, и въртележка, или басейн с делфини в него. Всичко се случва мълниеносно, и вярвайте ми, пишещите много се забавляваме в този парк.
Там винаги е весело и интересно и абсолютно по всяко врем ...
  185  31 
Иван Иванич ме осветли по много въпроси, докато ме превързваше. Първо от Патрула баламосали нашите, че тези дни ще спя у Олга, любовницата на шефа. С нея бяхме нещо като приятелки, така че това не беше странно. Един проблем по-малко. Поне нямаше да има писъци и крясъци вкъщи. Бих спала в кабинета си ...
  73 
  141 
Когато отново се събудих, се чувствах значително по-добре. Огледах се и установих, че вече е светло, а аз съм в спалнята на Глухарьов. Странно защо – предишния ден ми се губеше леко. Отне ми няколко минути да си спомня какво е станало. Внимателно се опитах да се надигна, подпирайки се с дясната ръка ...
  52 
  137 
- Как го търпиш? – попита замислено моят колега, загледан в облаците над нас.
Снегът вече ни беше покрил и двамата със снежинки, направо приличахме на снежни човеци. Какво пък, не ми пукаше. Нека да вали! Когато вали сняг е по-празнично. А на нас двамата с него ни оставаше само да се радваме на пада ...
  64 
Нямах време дори да се върна обратно в кабинета, защото видях Завулон да се задава по коридора. Естествено, на пропуска не го бяха спрели. Обзалагах се, че дори не го бяха видели. Облечен както винаги в скучния си сив костюм. Самата меланхолия в човешки образ.
- Къде е тя? – попита делово той.
- Вът ...
  47 
Сегодня, значит, новый год.
Кто знает что нам дальше ждёт?
Вокруг солнца новый поворот.
Сегодня праздник - всё идёт.
А завтра? Начинается опять: ...
  129 
Не знам какви латентни способности ползваше малката, но де що имаше хора ни спираха и се опитваха да ни вземат детето, като че ли сме тръгнали да я крадем. В колата обаче се кротна, явно се примири с положението. Сергей мълчеше и шофираше, а аз мълчах и разсъждавах. На практика, протоколът при намир ...
  51 
Random works
: ??:??