Oct 10, 2020, 9:14 PM

Вечерна роза

4.1K 3 9
00:00
03:06

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.

Дъждът оглозга много рано ръждивия му  слънчоглед.

Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.

След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.

Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ

от лятото по халба пиво. Подхвърлиха ми лунен грош,

по хълбока планински звъннал, потънал в тъмното дере

и разпилял оттатък хълма първи есенните цветове.

Стана тихо. Като в черква припламваха едва звездици.

С боси сламени крачета шляпаха в нощта тревици,

втъкваха в косите златни от август дръзките пожари,

ухание на издоено мляко, канела с прегоряла захар,

на сухото сено покоя и писъка на детелината...

... И само знаех, че съм твоя, че неизбежно иде зимата...

... Но двама бяхме. Под небето. Без помисъл за ново утре.

И беше хубаво и светло, опияняващо и чудно.                        

Люби ме! Жадно! Ненаситно! Не спирай да изтляваш в мене.

Шумяща в тревните езици, вълната приливна да стене,

талазите й да прииждат гневни, обсебващи издъно мрака,

тъй както сякаш за последно...

                                                 И ако може – утрото да чака!

Comments

Comments

Editor's choice

Светът след теб не свършва 🇧🇬

Синьо.цвете

СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА автор: Роберт (Роби) ( Монолог на една силна жена) Да питам ли защо при м...

Сбогуване 🇧🇬

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ 🇧🇬

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...