Audio reads

Условието на родителите при наемането на гувернантка било най-естественото на света - да обича децата. Оказало се обаче, че обичта й към тях била... непоносимо огромна!...
Автор на текста: Иван Бозуков

Понякога подсилената десница отслабва духа. Не вярвате? Тогава прослушайте настоящата история, в която невидимата физическа сила става причина за... ментален погром! Е, не и без мъничко помощ от страна на дявола, разбира се...
Автор на текста: Иван Бозуков

Морякът Таратан бива изхвърлен от потъващия кораб насред разбушувания океан. Здраво вкопчен в случайно попаднала му дъска, започва борба с опасностите на окръжаващата го водна стихия. Ще достигне ли до бряг? Ако достигне, какъв ще се окаже за него този бряг - спасителен или... фатално смъртоносен?.. ...

Внимание! - Не замръквайте край непознато селище! За ваше нещастие може да се окаже, че в него... всичко е наред!...
Текст: Иван Бозуков

Тя „знае“ всичко, което изобщо е възможно да се знае. Макар да е колосална и да става все по-колосална с времето, поради необятността на битието „знанието“ й винаги е крайно ограничено! Уви - проблемът с нея съвсем не е в това! В какво е тогава ли? Достатъчно е да я попитате колко е голяма Вселената ...

Това е история за иронията на съдбата във възможно най-изчистен вид. В нея се разказва за опит за самоубийство с щастлив край и за спасително намерение, „увенчано“ със... смърт! Всичко завършва с любовна история, скрепена не с друго, а... с печалния отзвук от една трагедия!...
текст: Иван Бозуков

Усетът за упадък винаги, абсолютно винаги, настъпва след като упадъчният процес вече е... необратим. Вероятно мнозина допускат, че футболът е във възход? По всичко личи обаче, че отдавна е навлязъл във фаза на упадък и е само въпрос на време плавното му „свличане по нанадолнището“ да прерасне в... н ...

Не само изкуственият интелект може да халюцинира наяве. Със съвсем същия успех го прави и предоверяващият се на паметта си естествен такъв!
Текст: Иван Бозуков

Да не се подчиняваш не значи да не си подчинен. Отказвайки да се подчиниш, неминуемо „капитулираш“ пред подчиняващата те повеля на неподчинението!...
Текст: Иван Бозуков

Дисидентството е интересно нещо - светкавично се превръща във верую на люде, които броени дни преди да се самопровъзгласят за дисиденти въобще не са знаели... че са такива!...
Текст: Иван Бозуков

Какво е творбата - всяка творба изобщо? Какво друго, ако не „твърдина“ от допотопни „вкаменелости“, „поръсена“ с „цветен прашец“ от... почти непредусетени „зачатия“?...
Текст: Иван Бозуков

Щом нещо безвъзвратно е отминало, единствената му актуална форма може да бъде... фарсът... С империите вече се е случило. Какви ли ще бъдат „руините“ на утрешния ден?...
Текст: Иван Бозуков

Хуморът е стойностен тогава и само тогава, когато „пронизва“ изначално най-сериозните неща...
текст: Иван Бозуков

Крайно време е да бъде заявено без условности и уговорки: Демокрацията е разединеност, единението - диктатура. Всеки призив към единство е повик към самоналожена тирания!...
Текст: Иван Бозуков

Смелостта скрива онази най-дълбинна същност на битието, която страхът „разголва“ с брутално инфантилна откровеност...
Текст: Иван Бозуков

Днес „стените“ - между хората, между групите, между държавите, между континентите, между културите и въобще между каквито и да било неща - не са нито по-малко осезаеми, нито по-лесно преодолими. Станали са просто по-„фини“, по-куртоазни, по-евфемистични и - затова - по-ефикасни...
Текст: Иван Бозуков

Празниците са „Сизифовият“ път надолу, а празничната патетика - кощунственото им „плячкосване“...
Текст: Иван Бозуков

Инерцията на т. нар. „нямане на време“ е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на днешния човек, че от абсурдна - каквато е всъщност - става направо... гротескно инфантилна!...
Текст: Иван Бозуков

Висококултурните люде „свирят на тънки струни“. Ексцесивно деликатни, вечно са настроени да се обидят, особено когато... няма за какво!...
Текст: Иван Бозуков

Живеем с мисълта, че времето ни е уникално, докато всъщност в света... не се случва нищо особено!...
Текст: Иван Бозуков

Всяка вяра, вярата в каквото и да било, е „попълване на празен чек“. Преди да се узнае - ако изобщо има шанс да се узнае - дали фактите я покриват, тя просто е едно напълно безсмислено упорство да се „стреля на сляпо“...
Текст: Иван Бозуков

Войната само много рядко, дори бих казал по изключение, се води с оръжия за физическо поразяване. В огромен брой случаи тя е „тиха“ отвън и „кипяща“ отвътре. Изразява се в конкурентна битка, чиято крайна цел се състои в простичкото „кой кого“...
Текст: Иван Бозуков

Каква е разликата между пеленачето и стареца ли? Как каква?! - Само... 80 години, естествено!...
текст: Иван Бозуков

Ееех, тези витамини! Същите са като тютюна в „Захвърлен в природата“ на Милен Русков: Умрял ли си, ще те съживят, жив ли си, ще те вкарат в гроба! Защо ли? Просто защото всичко в прекомерна доза убива, в това число и здравето... - Нали?...

Във въображението на отделния човек няма нищо, ама съвсем нищичко индивидуално! Ако и да не разполагаме с изначално знание за света, знаем поне, че той, светът, а не ние, въобразяващите си го, съдържа всичко, в което представите ни могат да „рикошират“ и - още по-важно - което изобщо са в състояние ...

Подобно на светлината, любовта няма маса. За разлика от нея обаче..., не свети...

аудио_адаптация по разказа на Димитър Талев " За мъжка рожба "
текста чете: Кремена Николова;
участват: Кремена Николова, Атанас Борисов , Силвия Бонева, Красимир Козарев;

Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.
Той стелеше се неподкупен - сив, ...

Стих : Младен Мисана
изпълнение : Младен Мисана
обработка и музикален фон : Атанас Борисов
https://otkrovenia.com/bg/stihove/apokaliptichen-zalez
През синкавия пламък на мъглата, ...

Какъв паралел може да се направи между „електорално тяло“ и „фенска маса“? Защо футболните хора с небивала охота благоговеят пред последната? Защо често са в основата на грандиозни провали тъкмо поради това свое неистово влечение към многобройността на публиката?... - На тези въпроси правя опит да о ...

Какъв е генезисът на понятията „добро“ и „зло“? Каква е разликата между това действително да сме добри и само да изглеждаме такива? Защо злото в нас не само че е непреодолимо, но и често се оказва... неразпознаваемо?...

Често смесваме любовта и обичането до степен на неразличимост. Едно и също ли са обаче? Ако не - защо го правим?...