Audio reads

Понякога подсилената десница отслабва духа. Не вярвате? Тогава прослушайте настоящата история, в която невидимата физическа сила става причина за... ментален погром! Е, не и без мъничко помощ от страна на дявола, разбира се...
Автор на текста: Иван Бозуков

Морякът Таратан бива изхвърлен от потъващия кораб насред разбушувания океан. Здраво вкопчен в случайно попаднала му дъска, започва борба с опасностите на окръжаващата го водна стихия. Ще достигне ли до бряг? Ако достигне, какъв ще се окаже за него този бряг - спасителен или... фатално смъртоносен?.. ...

Внимание! - Не замръквайте край непознато селище! За ваше нещастие може да се окаже, че в него... всичко е наред!...
Текст: Иван Бозуков

Тя „знае“ всичко, което изобщо е възможно да се знае. Макар да е колосална и да става все по-колосална с времето, поради необятността на битието „знанието“ й винаги е крайно ограничено! Уви - проблемът с нея съвсем не е в това! В какво е тогава ли? Достатъчно е да я попитате колко е голяма Вселената ...

Това е история за иронията на съдбата във възможно най-изчистен вид. В нея се разказва за опит за самоубийство с щастлив край и за спасително намерение, „увенчано“ със... смърт! Всичко завършва с любовна история, скрепена не с друго, а... с печалния отзвук от една трагедия!...
текст: Иван Бозуков

Усетът за упадък винаги, абсолютно винаги, настъпва след като упадъчният процес вече е... необратим. Вероятно мнозина допускат, че футболът е във възход? По всичко личи обаче, че отдавна е навлязъл във фаза на упадък и е само въпрос на време плавното му „свличане по нанадолнището“ да прерасне в... н ...

Не само изкуственият интелект може да халюцинира наяве. Със съвсем същия успех го прави и предоверяващият се на паметта си естествен такъв!
Текст: Иван Бозуков

Да не се подчиняваш не значи да не си подчинен. Отказвайки да се подчиниш, неминуемо „капитулираш“ пред подчиняващата те повеля на неподчинението!...
Текст: Иван Бозуков

Дисидентството е интересно нещо - светкавично се превръща във верую на люде, които броени дни преди да се самопровъзгласят за дисиденти въобще не са знаели... че са такива!...
Текст: Иван Бозуков

Какво е творбата - всяка творба изобщо? Какво друго, ако не „твърдина“ от допотопни „вкаменелости“, „поръсена“ с „цветен прашец“ от... почти непредусетени „зачатия“?...
Текст: Иван Бозуков

Щом нещо безвъзвратно е отминало, единствената му актуална форма може да бъде... фарсът... С империите вече се е случило. Какви ли ще бъдат „руините“ на утрешния ден?...
Текст: Иван Бозуков

Хуморът е стойностен тогава и само тогава, когато „пронизва“ изначално най-сериозните неща...
текст: Иван Бозуков

Крайно време е да бъде заявено без условности и уговорки: Демокрацията е разединеност, единението - диктатура. Всеки призив към единство е повик към самоналожена тирания!...
Текст: Иван Бозуков

Смелостта скрива онази най-дълбинна същност на битието, която страхът „разголва“ с брутално инфантилна откровеност...
Текст: Иван Бозуков

Днес „стените“ - между хората, между групите, между държавите, между континентите, между културите и въобще между каквито и да било неща - не са нито по-малко осезаеми, нито по-лесно преодолими. Станали са просто по-„фини“, по-куртоазни, по-евфемистични и - затова - по-ефикасни...
Текст: Иван Бозуков

Празниците са „Сизифовият“ път надолу, а празничната патетика - кощунственото им „плячкосване“...
Текст: Иван Бозуков

Инерцията на т. нар. „нямане на време“ е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на днешния човек, че от абсурдна - каквато е всъщност - става направо... гротескно инфантилна!...
Текст: Иван Бозуков

Висококултурните люде „свирят на тънки струни“. Ексцесивно деликатни, вечно са настроени да се обидят, особено когато... няма за какво!...
Текст: Иван Бозуков

Живеем с мисълта, че времето ни е уникално, докато всъщност в света... не се случва нищо особено!...
Текст: Иван Бозуков

Всяка вяра, вярата в каквото и да било, е „попълване на празен чек“. Преди да се узнае - ако изобщо има шанс да се узнае - дали фактите я покриват, тя просто е едно напълно безсмислено упорство да се „стреля на сляпо“...
Текст: Иван Бозуков

Войната само много рядко, дори бих казал по изключение, се води с оръжия за физическо поразяване. В огромен брой случаи тя е „тиха“ отвън и „кипяща“ отвътре. Изразява се в конкурентна битка, чиято крайна цел се състои в простичкото „кой кого“...
Текст: Иван Бозуков

Каква е разликата между пеленачето и стареца ли? Как каква?! - Само... 80 години, естествено!...
текст: Иван Бозуков

Ееех, тези витамини! Същите са като тютюна в „Захвърлен в природата“ на Милен Русков: Умрял ли си, ще те съживят, жив ли си, ще те вкарат в гроба! Защо ли? Просто защото всичко в прекомерна доза убива, в това число и здравето... - Нали?...

Във въображението на отделния човек няма нищо, ама съвсем нищичко индивидуално! Ако и да не разполагаме с изначално знание за света, знаем поне, че той, светът, а не ние, въобразяващите си го, съдържа всичко, в което представите ни могат да „рикошират“ и - още по-важно - което изобщо са в състояние ...

Подобно на светлината, любовта няма маса. За разлика от нея обаче..., не свети...

аудио_адаптация по разказа на Димитър Талев " За мъжка рожба "
текста чете: Кремена Николова;
участват: Кремена Николова, Атанас Борисов , Силвия Бонева, Красимир Козарев;

Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.
Той стелеше се неподкупен - сив, ...

Стих : Младен Мисана
изпълнение : Младен Мисана
обработка и музикален фон : Атанас Борисов
https://otkrovenia.com/bg/stihove/apokaliptichen-zalez
През синкавия пламък на мъглата, ...

Какъв паралел може да се направи между „електорално тяло“ и „фенска маса“? Защо футболните хора с небивала охота благоговеят пред последната? Защо често са в основата на грандиозни провали тъкмо поради това свое неистово влечение към многобройността на публиката?... - На тези въпроси правя опит да о ...

Какъв е генезисът на понятията „добро“ и „зло“? Каква е разликата между това действително да сме добри и само да изглеждаме такива? Защо злото в нас не само че е непреодолимо, но и често се оказва... неразпознаваемо?...

Често смесваме любовта и обичането до степен на неразличимост. Едно и също ли са обаче? Ако не - защо го правим?...

Каква е етимологията на някои от „паразитните“ изрази, съставляващи неделима част от всекидневното говорене? По какви причини „всмукващата“ мощ на клишираната езикова несъстоятелност често се оказва (почти) неустоима? Защо използването на словосъчетания като „кредит на доверие“, „демократична републ ...