197 results
Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.
Дъждът оглозга много рано ръждивия му слънчоглед.
Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.
След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.
Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ ...
  2362  10 
Чете: Радица Божилова
music: from YouTube - "Tears"
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай, ...
  2417  10 
Чете: Радица Божилова
НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща ...
  1473 
Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...
  2889 
КЪЩА ОТ ДУМИ
И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка. ...
  2727  11  17 
Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг ...
  2135 
ЗЕМЯ НА АНГЕЛИ
/Посветено на всички дечица, които завинаги ще останат такива/
Никой няма да стане голям.
И оттук ги изпращаме същите –
през геврече със златен сусам ...
  3266  12  12 
Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...
  2444 
Автор и прочит: rumbic (Руми)
Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в дома си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша! ...
  1967  14 
Автор и прочит: rumbic (Руми)
На малката невзрачна гара,
едно момиче с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама. ...
  2119  11  11 
Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...
  1841 
Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...
  2615  16 
На теб мълча, не ме ли чуваш?
И тишината може да е звук!
Най-скъпо тя от всичко струва,
когато споделена е от друг!
На теб мълча, разбираш ме навярно? ...
  3044 
Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата. ...
  2370 
Научи се поне на омраза…
В съвременна Индия все още убиват новородените момичета,
защото е скъпо да им приготвят зестра. Абортът също струва скъпо…
Малка моя, ти плачеш… Аз също…
Имам час или два да те гледам. ...
  2466 
Иван Есенски
КАЖЕТЕ НА ТРЕВАТА ДА ПОЧАКА!
Кажете ù:
– Готов е той, но трябва
да свърши със сеитбата на хляба, ...
  2097 
  2991  11 
„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...
  3049  10  12 
Покоят се опи от тишина
и с тежкото предчувствие за зима
разчепка листопадни повесма,
а вятърът засвири Паганини.
Наежиха се първите мъгли, ...
  2429 
Всяко Сбогом е тихо Здравей
за възможност, зад ъгъла чакаща...
Не угасвай, надежда. Не смей.
Тъкмо свикнах въобще да не плача...
Тъкмо свикнах да имам на ум ...
  2724  10 
  1940 
Вярвам ти
Идваш ли?
Търся те във всички.
Търся те във всичко.
Чакам те. ...
  2561 
Никола Вапцаров - Вяра
Чете: Радица Божилова
Музика: Chopin Spring waltz
  2767  20 
Ще бъде дълъг този юли,
детенце, колко ще е дълъг!
- Ти дишай само, дишай, чу ли!
Щурци разпяват се край пътя.
Вечерните тромпети са надули ...
  2472 
Вън небрежно дъждът преваля,
грациозно попи във тревата...
Капки две той остави в стъклата
и след него се спусна мъгла.
Капки две - автограф за любов, ...
  2216  19 
И с дъждът свикнах, и с мъглите,
и тъжна ми се струва пролетта,
същи са ми нощите и дните –
тъмна ми е пълната луна.
Поредна нощ пред вятъра ...
  2927  19 
Обичам те, със силата на въздуха,
превърнала се във ураган…
Обичам те, със силата на водата,
превърнала се във потоп…
Обичам те, със силата на огъня, ...
  1902 
  2815  13 
Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...
  1719 
Не се научих да крещя.
А имам нужда да го сторя.
Да вия с глас срещу нощта
от счупения си прозорец.
Вълчица в мен да се роди, ...
  2263 
Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...
  2366 
ПОСЛЕДНАТА ГАРА
Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна. ...
  2469  11  22 
Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш.
И знам – щом съска есента у мен – ...
  1821 
Това е първото стихотворение, коeто написах след 16 години мълчание, през далечната 2009 година, есента.
  1835 
Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...
  2060  10  24 
Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...
  2064 
ШЕПОТ В ЪГЪЛА НА ХРАМА
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята. ...
  1579 
Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...
  1575 
Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората ...
  933 
ОГЪН ЗА СБОГУВАНЕ
Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи. ...
  1522 
Random works
: ??:??