181 results
Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...
  2314  16 
На теб мълча, не ме ли чуваш?
И тишината може да е звук!
Най-скъпо тя от всичко струва,
когато споделена е от друг!
На теб мълча, разбираш ме навярно? ...
  2616 
Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата. ...
  1979 
Научи се поне на омраза…
В съвременна Индия все още убиват новородените момичета,
защото е скъпо да им приготвят зестра. Абортът също струва скъпо…
Малка моя, ти плачеш… Аз също…
Имам час или два да те гледам. ...
  2203 
Иван Есенски
КАЖЕТЕ НА ТРЕВАТА ДА ПОЧАКА!
Кажете ù:
– Готов е той, но трябва
да свърши със сеитбата на хляба, ...
  1804 
  2690  11 
„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...
  2698  10  12 
Покоят се опи от тишина
и с тежкото предчувствие за зима
разчепка листопадни повесма,
а вятърът засвири Паганини.
Наежиха се първите мъгли, ...
  2189 
Всяко Сбогом е тихо Здравей
за възможност, зад ъгъла чакаща...
Не угасвай, надежда. Не смей.
Тъкмо свикнах въобще да не плача...
Тъкмо свикнах да имам на ум ...
  2458  10 
  1650 
Вярвам ти
Идваш ли?
Търся те във всички.
Търся те във всичко.
Чакам те. ...
  2261 
Никола Вапцаров - Вяра
Чете: Радица Божилова
Музика: Chopin Spring waltz
  2451  20 
Ще бъде дълъг този юли,
детенце, колко ще е дълъг!
- Ти дишай само, дишай, чу ли!
Щурци разпяват се край пътя.
Вечерните тромпети са надули ...
  2192 
Вън небрежно дъждът преваля,
грациозно попи във тревата...
Капки две той остави в стъклата
и след него се спусна мъгла.
Капки две - автограф за любов, ...
  1859  18 
И с дъждът свикнах, и с мъглите,
и тъжна ми се струва пролетта,
същи са ми нощите и дните –
тъмна ми е пълната луна.
Поредна нощ пред вятъра ...
  2607  19 
Обичам те, със силата на въздуха,
превърнала се във ураган…
Обичам те, със силата на водата,
превърнала се във потоп…
Обичам те, със силата на огъня, ...
  1683 
  2527  13 
Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...
  1475 
Не се научих да крещя.
А имам нужда да го сторя.
Да вия с глас срещу нощта
от счупения си прозорец.
Вълчица в мен да се роди, ...
  2036 
Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...
  2111 
ПОСЛЕДНАТА ГАРА
Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна. ...
  2132  10  22 
Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш.
И знам – щом съска есента у мен – ...
  1595 
Това е първото стихотворение, коeто написах след 16 години мълчание, през далечната 2009 година, есента.
  1598 
Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...
  1787  10  24 
Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...
  1819 
ШЕПОТ В ЪГЪЛА НА ХРАМА
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята. ...
  1353 
Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...
  1307 
Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората ...
  735 
ОГЪН ЗА СБОГУВАНЕ
Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи. ...
  1305 
По хълма Бог се спусна с колело,
прискърцваха ръждясалите спици.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.
А къщиците с хлътнали врати – ...
  1238 
Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...
  1474 
Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли.
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида ...
  885 
  876 
ИЛЮЗИЯ
Художнико, така и не успя
да нарисуваш светлото ми рамо.
Сега съм у дома. Спокойно спя.
А ти си бил със сянката ми само. ...
  1107  12 
Здравейте, не съм правил до сега подобно нещо. Композирах музиката и я съчетах с текст от моя проза която съм писал преди време, не знам как се е получило, но ми е за първи път.
  908 
Там, където свършват думите, започва https://otkrovenia.com/bg/muzika/kysno-e-veche-6
  968 
  910 
ПОСОКА
Този кораб потъва.
До последния дъх,
до последния пътник, до последния плъх
се надявах да вдиша поне глътка небе. ...
  2613  11  21 
Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян ...
  1141  18 
Прочит- Румяна Друмева
Камбанен звън
  1078  13 
Random works
: ??:??