Audio readings of poetry and prose

От сборника с разкази "Аз виждам".

песен :
текста е на руски език
Ето превода:
Ти знаеш мен
аз знам тебе ...

Представям Ви рецитиране на мое стихотворение+музика ( песента се казва " Богове и чудовища" изпълнител Лана Дел Рей - пиано/инструментал )
А ето текста на самото стихотворение :
Закъснях...
За добро утро,за лека нощ, за как си...
Закъснях... ...

ЛУННО ЗАТИШИЕ
Защото тази обич е последна –
недей ми позволява да я губя.
Ще постоя на прага да погледам –
как сянката ти бавно става чужда. ...

ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...

СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...

Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.
Дъждът оглозга много рано ръждивия му слънчоглед.
Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.
След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.
Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ ...

Чете: Радица Божилова
music: from YouTube - "Tears"
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай, ...

Чете: Радица Божилова
НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща ...

Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...

КЪЩА ОТ ДУМИ
И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка. ...

Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг ...

ЗЕМЯ НА АНГЕЛИ
/Посветено на всички дечица, които завинаги ще останат такива/
Никой няма да стане голям.
И оттук ги изпращаме същите –
през геврече със златен сусам ...

Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...

Автор и прочит: rumbic (Руми)
Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в дома си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша! ...

Автор и прочит: rumbic (Руми)
На малката невзрачна гара,
едно момиче с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама. ...

Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...

Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...

На теб мълча, не ме ли чуваш?
И тишината може да е звук!
Най-скъпо тя от всичко струва,
когато споделена е от друг!
На теб мълча, разбираш ме навярно? ...

Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата. ...

Научи се поне на омраза…
В съвременна Индия все още убиват новородените момичета,
защото е скъпо да им приготвят зестра. Абортът също струва скъпо…
Малка моя, ти плачеш… Аз също…
Имам час или два да те гледам. ...

Иван Есенски
КАЖЕТЕ НА ТРЕВАТА ДА ПОЧАКА!
Кажете ù:
– Готов е той, но трябва
да свърши със сеитбата на хляба, ...

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...

Покоят се опи от тишина
и с тежкото предчувствие за зима
разчепка листопадни повесма,
а вятърът засвири Паганини.
Наежиха се първите мъгли, ...

Всяко Сбогом е тихо Здравей
за възможност, зад ъгъла чакаща...
Не угасвай, надежда. Не смей.
Тъкмо свикнах въобще да не плача...
Тъкмо свикнах да имам на ум ...

Вярвам ти
Идваш ли?
Търся те във всички.
Търся те във всичко.
Чакам те. ...

Никола Вапцаров - Вяра
Чете: Радица Божилова
Музика: Chopin Spring waltz

Ще бъде дълъг този юли,
детенце, колко ще е дълъг!
- Ти дишай само, дишай, чу ли!
Щурци разпяват се край пътя.
Вечерните тромпети са надули ...

Вън небрежно дъждът преваля,
грациозно попи във тревата...
Капки две той остави в стъклата
и след него се спусна мъгла.
Капки две - автограф за любов, ...

И с дъждът свикнах, и с мъглите,
и тъжна ми се струва пролетта,
същи са ми нощите и дните –
тъмна ми е пълната луна.
Поредна нощ пред вятъра ...

Обичам те, със силата на въздуха,
превърнала се във ураган…
Обичам те, със силата на водата,
превърнала се във потоп…
Обичам те, със силата на огъня, ...

Автор – Силвия Илиева (Plevel)

Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...

Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...

ПОСЛЕДНАТА ГАРА
Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна. ...

Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш.
И знам – щом съска есента у мен – ...

Това е първото стихотворение, коeто написах след 16 години мълчание, през далечната 2009 година, есента.