173 results
ВЯРА ЗА ЛЕТЕНЕ
Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти. ...
  1695  20 
Напряко през дъжда
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър ...
  1533  11  15 
От сборника с разкази "Аз виждам".
  860 
Гола съм!
По една душа!
Дори без
едничката си риза!
А трябва ли ми нещо друго, ...
  1278  14  23 
От сборника с разкази "Аз виждам"
  826 
ГОСПОД МЕ ОБИЧА
Много ме обича този Господ. Като своя рожба ме обича!
Кръста дето вчера ми наметна, пусна гвоздеи в гърба ми жилав.
Влача го като осъден грешник, впила вярата в една обител –
близо ли е моята Голгота, Съд, все някакъв, ще ме помилва... ...
  1222  14  19 
РАЗГОВОР В СКОБИ
– Мамо, маменце мила, ти защо си голяма?
– Неусетно пораснах…(Ето, знам ли защо?)
Ама трудни въпроси задаваш ми само…
– А защо имам толкова малко легло? ...
  3524  14 
От сборника с разкази "Аз виждам"
  1260 
НЕПОЕТИЧНО НАСТРОЕНИЕ
В един съвсем непоетичен ден
чадърът ми безупречно се счупи,
дъждът валя - най-силният - по мен
и всяка капка правеше хралупи. ...
  1326  13  15 
Carpe diem
Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока. ...
  1274 
  997 
СТОГОДИШЕН ДЪЖД
Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години - а беше средата на май. ...
  1930  14  38 
ЗАЩОТО Я ИМА
на М.Н.
Не знам за болката ти. Болката е зима,
дори когато някой я прекръсти.
Но има бяла лястовичка, има. ...
  1612  14  14 
От сборника с разкази "Аз виждам".
  1278 
Фрагмент от историческия роман "Минерва, Господарката на Нове"
Автор Светлана Тодорова
Текста чете Антоан Антонов
  895 
Фрагмент от историческия роман "Минерва, Господарката на Нове"
Автор Светлана Тодорова
Текста чете Антоан Антонов
  1116 
От сборника с разкази "Аз виждам".
  1200 
От сборника с разкази "Аз виждам".
  1610 
/ На моят родeн град... /
Не заспивай, мое малко градче,
искам още от теб да узная,
как се сливат земя и небе,
как с любов се достига безкрая... ...
  1827  13  19 
От сборника с разкази "Аз виждам".
  1159 
От сборника с разкази "Аз виждам"
  1122 
От сборника с разкази "Аз виждам"
  1854 
от сборника с разкази "Аз виждам"
  1293 
Бели, едри пеперуди,
са изпълнили нощта сега.
Снежни спомени смълчани,
падат в сладостна мъгла.
Виждам как долита птица. ...
  1072 
Здравей! Не ме ли помниш вече!
Момичето със тъжните очи.
Да, днес съм толкова далече,
но още пазя детските мечти!
Понякога усещам, че съм болка, ...
  1194  13 
Старицата реших да заговоря,
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните, ...
  2488  22  21 
КОЙ БИ КАЗАЛ
Този сняг заваля от дълбоко, от много дълбоко,
от деветото дъно на ада в дванайстия час.
Кой би казал, че точно под него небе светлооко
е простряло, пречиста и бяла, земята си в нас? ...
  2379  14  13 
ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДНА ПАЛЕЧКА
Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота. ...
  1266  10 
НЯКЪДЕ НА ПРАГА НА НЕБЕТО
Няма да я хвърля. Няма как.
Болката навън ще се износи.
Ще се пръсне в семето на мак,
без да ме приспи. Ще го прахоса. ...
  1693  11  18 
ПРИКАЗКА ЗА ТЕБ
От безбройните пътища само един е към тебе.
Прелетях върхове да достигна отвесния зъбер,
и по него се спуснах, от сняг почерняла и тежка.
А от прошката шал ти изплетох. Че зимата зъзнеш. ...
  1759  14 
ДОРИ ДА НЯМА ВРАТА
Бабо, идвам си. Отвори ми вратата.
По широкия път на тревите си идвам при теб.
Подранило е тази година планинското лято
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед. ...
  2013  11  16 
Не че дъжд из ведро от небето потече,
но със просто око не видях надалече –
колко път ще вървим, колко време ще крачим.
Но разбрах: щом мълчим – туй е размисъл, значи.
Като сив металик – мрачина. Но добре че ...
  1859 
ПРОСТО ТАКА
Беше ангел. Мълчахме си просто така.
Аз не помня изобщо защо беше слязъл от Рая.
Тъмно беше и капеха в мрака пера.
За какво ти е ад? - го попитах. Той каза: Не зная. ...
  1500  10  10 
РАЗТОЧИТЕЛНО ЗИМНО ПИСМО
Четете този стих като писмо.
Напълно вярно - пълна съм със грешки.
Но тръгвам да ви пиша за добро -
дано ми е по силите човешки. ...
  1845  13  12 
Религия за смели
Oтключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш. ...
  2054  12  16 
Вчера наща мила Бойка
По БЕЛ получила двойка!
Майка и позеленяла,
Джобните и спряла.
Разревана наща Бойка ...
  1415 
ПОЕЗИЯ НА МАЛКИТЕ НЕЩА
В тази кратка минута някой някъде спира да диша.
Чупи сойката лешник, а той - хоризонта на две.
Аз опитвам да шия. И после започвам да пиша.
А навън закъснелият майстор вратите кове. ...
  2196  12 
НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ
...ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести.
Камелия Кондова
Но духом аз ще бъда с теб до края, ...
  3015  18  16 
СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА
автор: Роберт (Роби)
( Монолог на една силна жена)
Да питам ли защо при мен се връщаш?
За тебе вече съм оглозган кокал, ...
  2653  17  38 
автор: Петя Цонева /Петра/
Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден!
Донеси синева, леден извор и дъх на момиче.
Знам, че имаш нозе от трева и градински невен
и на твърдия градски асфалт уморен коленичиш, ...
  2219  20  30 
Random works
: ??:??