Audio readings of poetry and prose
музика Rossini: Il barbiere di Siviglia
Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти. ...
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър ...
По една душа!
Дори без
едничката си риза!
А трябва ли ми нещо друго, ...
Много ме обича този Господ. Като своя рожба ме обича!
Кръста дето вчера ми наметна, пусна гвоздеи в гърба ми жилав.
Влача го като осъден грешник, впила вярата в една обител –
близо ли е моята Голгота, Съд, все някакъв, ще ме помилва... ...
– Мамо, маменце мила, ти защо си голяма?
– Неусетно пораснах…(Ето, знам ли защо?)
Ама трудни въпроси задаваш ми само…
– А защо имам толкова малко легло? ...
В един съвсем непоетичен ден
чадърът ми безупречно се счупи,
дъждът валя - най-силният - по мен
и всяка капка правеше хралупи. ...
Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока. ...
Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години - а беше средата на май. ...
на М.Н.
Не знам за болката ти. Болката е зима,
дори когато някой я прекръсти.
Но има бяла лястовичка, има. ...
Автор Светлана Тодорова
Текста чете Антоан Антонов
Автор Светлана Тодорова
Текста чете Антоан Антонов
Не заспивай, мое малко градче,
искам още от теб да узная,
как се сливат земя и небе,
как с любов се достига безкрая... ...
са изпълнили нощта сега.
Снежни спомени смълчани,
падат в сладостна мъгла.
Виждам как долита птица. ...
Момичето със тъжните очи.
Да, днес съм толкова далече,
но още пазя детските мечти!
Понякога усещам, че съм болка, ...
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните, ...
Този сняг заваля от дълбоко, от много дълбоко,
от деветото дъно на ада в дванайстия час.
Кой би казал, че точно под него небе светлооко
е простряло, пречиста и бяла, земята си в нас? ...
Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота. ...
Няма да я хвърля. Няма как.
Болката навън ще се износи.
Ще се пръсне в семето на мак,
без да ме приспи. Ще го прахоса. ...
От безбройните пътища само един е към тебе.
Прелетях върхове да достигна отвесния зъбер,
и по него се спуснах, от сняг почерняла и тежка.
А от прошката шал ти изплетох. Че зимата зъзнеш. ...
Бабо, идвам си. Отвори ми вратата.
По широкия път на тревите си идвам при теб.
Подранило е тази година планинското лято
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед. ...
но със просто око не видях надалече –
колко път ще вървим, колко време ще крачим.
Но разбрах: щом мълчим – туй е размисъл, значи.
Като сив металик – мрачина. Но добре че ...
Беше ангел. Мълчахме си просто така.
Аз не помня изобщо защо беше слязъл от Рая.
Тъмно беше и капеха в мрака пера.
За какво ти е ад? - го попитах. Той каза: Не зная. ...
Четете този стих като писмо.
Напълно вярно - пълна съм със грешки.
Но тръгвам да ви пиша за добро -
дано ми е по силите човешки. ...
Oтключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш. ...
По БЕЛ получила двойка!
Майка и позеленяла,
Джобните и спряла.
Разревана наща Бойка ...