Audio readings of poetry and prose
са изпълнили нощта сега.
Снежни спомени смълчани,
падат в сладостна мъгла.
Виждам как долита птица. ...
Момичето със тъжните очи.
Да, днес съм толкова далече,
но още пазя детските мечти!
Понякога усещам, че съм болка, ...
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните, ...
Този сняг заваля от дълбоко, от много дълбоко,
от деветото дъно на ада в дванайстия час.
Кой би казал, че точно под него небе светлооко
е простряло, пречиста и бяла, земята си в нас? ...
Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота. ...
Няма да я хвърля. Няма как.
Болката навън ще се износи.
Ще се пръсне в семето на мак,
без да ме приспи. Ще го прахоса. ...
От безбройните пътища само един е към тебе.
Прелетях върхове да достигна отвесния зъбер,
и по него се спуснах, от сняг почерняла и тежка.
А от прошката шал ти изплетох. Че зимата зъзнеш. ...
Бабо, идвам си. Отвори ми вратата.
По широкия път на тревите си идвам при теб.
Подранило е тази година планинското лято
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед. ...
но със просто око не видях надалече –
колко път ще вървим, колко време ще крачим.
Но разбрах: щом мълчим – туй е размисъл, значи.
Като сив металик – мрачина. Но добре че ...
Беше ангел. Мълчахме си просто така.
Аз не помня изобщо защо беше слязъл от Рая.
Тъмно беше и капеха в мрака пера.
За какво ти е ад? - го попитах. Той каза: Не зная. ...
Четете този стих като писмо.
Напълно вярно - пълна съм със грешки.
Но тръгвам да ви пиша за добро -
дано ми е по силите човешки. ...
Oтключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш. ...
По БЕЛ получила двойка!
Майка и позеленяла,
Джобните и спряла.
Разревана наща Бойка ...
В тази кратка минута някой някъде спира да диша.
Чупи сойката лешник, а той - хоризонта на две.
Аз опитвам да шия. И после започвам да пиша.
А навън закъснелият майстор вратите кове. ...
...ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести.
Камелия Кондова
Но духом аз ще бъда с теб до края, ...
автор: Роберт (Роби)
( Монолог на една силна жена)
Да питам ли защо при мен се връщаш?
За тебе вече съм оглозган кокал, ...
Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден!
Донеси синева, леден извор и дъх на момиче.
Знам, че имаш нозе от трева и градински невен
и на твърдия градски асфалт уморен коленичиш, ...
Мога под прага на пръсти да ходя,
само за входния вятър е жалко -
той ще копнее да тича по пода.
Аз ще му преча, а той ще ме блъска ...