aberrantwandere (Емма Костадинова)

Душа 🇧🇬

Бавно стапя се в нощта,
останалата по погрешка,
в мен последна капчица надежда.
Неразбрана от света,
непрестанно аз скърбя, ...

aberrantwandere

Poetry » Philosophical

2019-09-26T22:04:47+03:00 573

Болка 🇧🇬

Вървя си аз и си вървя
през гъстата мъгла
на град обречен,
от любовта отдавна отречен.
Вървя си аз и си вървя. ...

aberrantwandere

Poetry

2019-09-03T00:46:59+03:00 400

Самота 🇧🇬

Нежен звън дочух в далечината,
безнадежно лутайки се в тъмнината.
О, дали дошъл си ти от самотата,
надвиснала над мен да ме избавиш?
Знам, сама избрах си участта, ...

aberrantwandere

Poetry

2018-09-24T11:32:05+03:00 710

Откровение 🇧🇬

Защо не съм човекът, който искрено копнея да бъда?
Защо не мога да чувствам, да мисля, да спя,
защо не мога да открия пътя си към същността?
Защо не виждам друго
освен безгранична самота, страх, опасения, ...

aberrantwandere

Poetry

2018-09-17T09:59:45+03:00 697 1

Копнеж 🇧🇬

Всеки път щом в очите те погледна,
дъхът ми секва.
Дали ти причината си за мойта промяна,
истината навярно никога няма да узная.
С медния си глас ...

aberrantwandere

Poetry

2018-09-11T23:38:38+03:00 709 1