alleah93 (Александра )

Да гледаш и да не виждаш 🇧🇬

Понякога се чувствам като на самотен остров. Обкръжена съм от хора, но никой никого не чува. Никой никого не вижда. И всички говорят. Говорят. За себе си. И всеки е сам в собствения си свят от егоизъм. Защо хората, които наистина ни виждат, са толкова малко? Защо често, когато се доверим на някого и ...

alleah93

Essays » Social

2011-09-25T16:10:51+03:00 13.9K 1 5

Toй 🇧🇬

Той те гледа, сякаш си единствена. Държи ръката ти и говори за бъдещето. Говори с такава лекота и увереност и, макар да знаеш, че не си специална, се чувстваш точно такава. Опитваш се да не се поддаваш. Влагаш цялата си енергия и сила... но безуспешно. Накрая винаги попадаш в капана му. А когато тов ...

alleah93

Prose » Others

2011-09-24T11:10:50+03:00 920 1

* * * 🇧🇬

Не ми говори за бъдещето, защото не вярвам в него.
Не чертай планове и не обещавай.
Друг мина преди теб и ме наказа.
Наказа ме, задето вярвах.
Задето се борих. ...

alleah93

Poetry » Love

2011-09-23T01:00:30+03:00 704

* * * 🇧🇬

Безброй роли – типажи, на които ставаме роби всеки ден. Крием се, бягаме и търсим всевъзможни начини да не се срещнем с реалността. Един вечен бал с маски, в който всеки иска да скрие лицето си! И непрестанно ровене. Непрестанно търсене. И жажда за одобрение.
Животът е изкривена картина на реалностт ...

alleah93

Prose » Others

2011-09-21T13:10:30+03:00 772 2